Много малко хора могат да задържат една мисъл, но мнозина са тези, които са държани в плен на мисълта. Ако толкова просто нещо като концентрирането върху една мисъл бъде усвоено, целият живот ще бъде овладян. Когато човек си внуши “Аз съм болен” и това бъде потвърдено от лекар, убеждението му започва да избуява, а непрекъснатите размишления за болестта са като слънце, което с лъчите си дава все повече сили на растението на болестта. Затова няма да е преувеличено, ако кажем, че, съзнателно или несъзнателно, болният сам отглежда своята болест.
Може би ще попитате: “В такъв случай по-добре ли е да не се страхуваме от микробите? Ако лекарят ги открие и ни ги покаже, да не вярваме ли, че сме болни?” Очевидно не може да не повярвате, щом сте стигнали дотам, че да карате лекаря да ви ги покаже. Първо сте помогнали на лекаря да повярва, а сега се чудите дали самите вие да вярвате, или не. Ако нещо ви бъде показано, ако то е пред очите ви, не може да не повярвате. Няма съмнение, че ако се издигнете над това, сте се докоснали до истината, защото когато се издигнете над фактите, се докосвате до реалността. Да отричаме фактите не означава ли, че сами себе си заблуждаваме? Не е по-заблуждаващо, отколкото вече сме заблудени. Самите факти са заблуда, а издигането над заблудата ни дава възможност да се докоснем до истината. Докато мозъкът е размътен от факти, той ще става все по-погълнат от необяснимостта на живота и така ще прави живота все по-объркан. Ето защо Учителят е настоявал: “Потърси първо Божието царство”. Това означава: “Първо се издигни над фактите и огрени от светлината, с която ще се сдобиеш, фактите ще ти се изяснят.”
Това обаче ни най-малко не значи, че трябва да затваряме очи за тях. Смисълът е: “Първо вдигни поглед и когато очите ти се заредят с божествената светлина, насочи погледа си към света на фактите, за да ги възприемеш реално.” В отричането на факта на болестта няма липса на откровеност. Да го отречем първо пред себе си не е лицемерие, а помощ, тъй като много неща в живота съществуват именно защото сме приели, че съществуват. Заблудени от външния облик на фактите, ние ги задържаме в мислите си и ги превръщаме в убеждения. Отричайки ги, ги изкореняваме, защото ги лишаваме от храната, която самите ние им даваме.
5
Това не означава, че трябва напълно да отхвърлим съществуването на микробите – не можем да отречем нещо, което виждаме. Естествено, откриването на микробите е полезно и е помогнало на лекарите да се грижат по-добре за пациентите си. И все пак човек може да е твърде чувствителен към микробите, да преувеличи представата за въздействието им и да направи тази представа по-силна от действителността. Но докато един показва уязвимост, ставайки тяхна жертва, друг ще ги асимилира и по този начин ще ги унищожи. С други думи, първият ще бъде унищожен от микробите, а вторият ще унищожи микробите. Твърди се, че заразните болести се предават чрез микробите, които са във въздуха, в дъха, във всичко – много често обаче причинител е впечатлението. Когато видим свой приятел с настинка и си помислим: “Сигурно ще прихвана”, вече сме се заразили, защото сме се изплашили и сме обърнали внимание на болестта. Не е задължително вирусите да бъдат предадени от един на друг чрез дъха. Впечатлението, което човек е получил, може да ги създаде, защото тази способност се крие във всичко сътворено. Често виждаме как колкото повече човек се страхува от нещо, толкова повече то го преследва, защото човек несъзнателно се концентрира върху него.
Наистина има микроби и нечистотии, но има и елементи за тяхното пречистване. Петте елемента, за които говорят мистиците – земя, вода, огън, въздух и етер, не само изграждат микробите, но могат и да ги унищожат, стига човек да знае как да използва тези елементи, за да пречисти тялото и ума си. Както слънцето и водата са нужни на растенията, така и петте елемента са необходими на човека, за да бъде той в съвършено здраве. Той вдишва тези пет елемента според даденостите на своя дъх. Тъй като качествата, които човек привлича при вдишване, зависят от индивидуалната му структура, те са различни за всеки. Един вдишва повече от огнения елемент, друг – от водния, трети – от земния. Понякога човек получава елемент, който не му е нужен. Освен това слънчевите лъчи съдържат повече лечебна сила от всичко останало. Онзи, който е усвоил дишането до съвършенство и привлича слънчевите лъчи в тялото си, може да го предпази от всичко нечисто. Нито един опасен микроб не може да живее в тяло, в което чрез дъха слънцето се е докоснало до всяко ъгълче. Местата на земята, където не достигат слънцето и свежият въздух, стават влажни. Там почти не съществува живот, освен унищожителни микроби, а въздухът на такива места се сгъстява. Щом това е така, значи тялото също има нужда от слънце и въздух. Те достигат до белите дробове, червата и вените с помощта на съвършеното дишане и дори умът се облагодетелства от това. Защото и той е съставен от петте елемента, в техните по-фини състояния.