Оттук можем да заключим, че волята е източникът на всички феномени. Индусите наричат творението “съня на Брахма”, на Твореца. Но сънят е явление на неосъзнатата воля, която работи автоматично.
Волята е действието на душата. Душата можем да наречем още аз-ът на волята. Разликата между душата и волята е като разликата между човека и неговите действия.
Разликата между мислещия човек и този, който фантазира, е, че първият мисли с воля, докато вторият мисли без воля. Когато разберем колко е ценна волята, осъзнаваме, че на света няма по-голяма скъпоценност от нея. Тогава мислещият естествено си задава въпроса: “Имам ли в себе си воля? Силна или слаба е волята ми?” Отговорът е, че никой не може да съществува без воля. Всички я притежаваме.
Автоматичното действие на ума поражда въображение, а стойността на въображението зависи от степента на култивиране на ума. Ако той е на по-високо ниво, въображението също ще бъде на по-високо ниво, но ако умът не е настроен към високите нива, ще има и ниско ниво на въображение.
Въображението има своето място и стойност. Но кога? Когато сърцето е достигнало такава висота, че няма къде да отиде освен в рая. Сърцето, изпълнено с любов, хармония и красота, без усилие на волята започва да се излива. В това автоматично движение то откликва на всичко, което докосва, или го изразява под някаква форма. Когато това стане в очертание, цвят, звуци или думи, се ражда изкуство, картина, музика, поезия. Точно тогава въображението има стойност. Но когато става дума за бизнес, наука и всичко, свързано с ежедневието и света, по-добре е да оставим въображението настрани и да работим с мисъл.
Както са полезни и денят, и нощта, както са необходими и действието, и почивката, така и мисленето, и въображението имат своето място в живота ни. Например, ако поетът използва волята си, за да насочва въображението, то ще се превърне в мисъл и ще стане сковано. За поетите е естествено да оставят ума да се носи из пространството и онова, което той докосне, да бъде изразено от сърцето – това е вдъхновението. Но когато се грижи за своя бизнес, човек не бива да оставя сърцето си да витае. Той трябва да мисли за земни неща и да прави много внимателни изчисления.
Стигаме до въпроса как да поддържаме волята. По своята същност животът, който живеем, е такъв, че ни отнема волята. Не само борбата, която трябва да водим всеки ден, но и нашият собствен аз, мислите, желанията, мечтите и подбудите отслабват волята ни. Онзи, който е познал връзката между своята вътрешна същност и съвършената Воля, ще разбере, че житейските преживявания намаляват волята, ограничават я. От нея ни лишават и радостите, и скърбите, и удоволствията, и болката. Единственият начин да поддържаме силата й е като изследваме нейното съществуване, анализирайки в себе си всичко, свързано с волята.
Може да изглежда, че мотивацията повишава силата на волята. Накрая обаче ще открием, че тя ни лишава от тази сила. Мотивацията е сянка върху разума, въпреки че колкото по-висш е мотивът, толкова по-висша е душата, колкото по-голям е мотивът, толкова по-голям е човекът. Когато мотивът е под нивото на идеала, това е човешко падение. Когато мотивът е самият идеал, това е възход. Широтата на мотивите определя широтата на визията, а от силата им зависи силата на човека.
Да не забравяме поговорката: “Човек предполага, Господ разполага”. Пред нас винаги има сила, по-голяма от нас, и тя не винаги подкрепя желанията ни. Когато човек с воля се изправи срещу тази по-голяма сила, трябва рано или късно да се предаде и волята му да отслабне. Това е само един пример, но можем да посочим стотици други за това как, без да осъзнаваме, биваме лишавани от волята си. Много често мислим, че с действие и решителност укрепваме волята, а с пасивност я губим. Но не е така. В битката има и настъпление, и отстъпление. В отстъплението избягваме поражението, а настъплението не винаги значи победа. Онзи, който упражнява волята си постоянно, я напряга и много скоро я изтощава. Все едно да търкаме струна в остър камък, мислейки си, че така я заздравяваме. Често хора, които показват голяма сила на волята, се провалят по-бързо от онези, които не проявяват подобна сила.
Освен това винаги съществува битка между волята и мъдростта. Първото и най-важно нещо е да ги приведем в хармония. Когато кажем: “Искам да го направя; ще го направя”, но в същото време разумът казва: “Не, не можеш, не трябва да го правиш”, въпреки цялата сила на волята или няма да го направим, или ще направим нещо против вътрешния си глас.
Това ни показва живота в друга светлина – човек, който е мъдър, но без сила на волята, е също толкова безпомощен, колкото онзи, който има силна волята, но няма мъдрост. Няма полза да се вслушваме в мъдростта, а да не проявяваме воля, нито пък има смисъл волята да е изведена напред, а мъдростта да стои на заден план. Трябва да ги свържем в едно, а това може да стане, когато започнем да осъзнаваме действието и на двете във всичко, което правим. Същевременно можем да практикуваме това във всекидневието, като се учим да се лишаваме от неща, които харесваме. Ако винаги получаваме онова, което искаме, ще отслабим силата на волята, тъй като тя няма да има на какво да реагира.