Когато човешката воля се подчини на божествената Воля, настъпва истинското разпятие. След него идва възкресението. Можем да стигнем до него, като се стремим към радостта от Бог. Не е трудно, щом веднъж сме започнали. Но няма да узнаем какво е радостта от Бог, ако не се опитаме да Го намерим. Освен това има и друг урок, който суфиите са научили – да се стремят към радостта от своите събратя. Това е нещо, което човек отказва да направи. Той няма нищо против да отдаде дължимото на Бог, но когато бъде помолен да работи за щастието на другите, отказва.
И в двата случая обаче търсим радостта от една и съща Същност. Започваме със смирение, но щом се научим да сме смирени в живота и се настроим към божествената Воля, смирението изчезва, защото желанието ни става едно с божествения импулс.
Глава единадесета
МИСТИЧНА РЕЛАКСАЦИЯ (1)
Мистичната релаксация е изключително важна, тъй като на нея се гради цялата духовна култура. И все пак за нея е казано и написано много малко. В хода на времето търсещите истината са я изживявали и изследвали и чрез пълното й разбиране са постигали по-големи способности и вдъхновение.
Животът е ритъм. Този ритъм може да се раздели на три степени и при всяка степен ритъмът променя природата и характера на живота. Първият ритъм е подвижен, вторият – активен, а третият – хаотичен. Подвижният ритъм е съзидателен, продуктивен, конструктивен. Чрез него придобиваме сила и вдъхновение и изживяваме покоя. Следващата степен, активната, е източник на успеха и постиженията, на напредъка, радостта и удовлетворението. Третата степен, тази на хаотичния ритъм, е източник на неуспеха, смъртта, болестите и разрухата, на болката и скърбите.
Първият ритъм е бавен, вторият – по-бърз, а третият – още по-бърз. Първият се движи директно, вторият – ритмично, а третият – на зигзаг. Когато кажем за някого, че е мъдър и мислещ, това означава, че той е в първия ритъм. Упоритият и постигащ успехи човек се движи във втория ритъм, а за човека с третия вид ритъм можем да кажем, че си е загубил ума и не знае къде се намира. Той или копае собствения си гроб, или този на делата си; той е своят собствен враг. Каквото и да иска да постигне, колкото и да желае да успее, всичко рухва, защото той е възприел третия, хаотичния ритъм. От нас самите зависи към кой ритъм ще се настроим, като по този начин ще определим и качеството на живота си.
Това означава ли в такъв случай, че животът ни не зависи от планетарните влияния? Напротив, но как ни въздействат планетите? Ако сме възприели даден ритъм, планетарните влияния нямат силата да ни донесат успех или провал. Този ритъм ще доведе до съответните последствия и средата ще реагира по същия начин. Ако се намираме в благоприятна или неблагоприятна среда, това означава, че сами сме се настроили към този ритъм. Когато имаме успех, добър или лош късмет, те са резултат от ритъма, който сме си наложили.
Къде се намира тази способност и как да я осъзнаем? Ако се замислим за нея, много лесно можем да я осъзнаем физически, умствено и духовно. Има моменти, когато тялото е в съвършено спокойно състояние. Друг път то е възбудено, дъхът е станал неритмичен, неправилен – това е хаотичното състояние. Когато тялото има правилно кръвообращение, ритъм и плавен дъх, човек е способен да действа, да постига. Когато тялото е спокойно, релаксирано и се чувства удобно, сме способни да мислим. Идва вдъхновението, откровението, чувстваме спокойствие, ентусиазъм и сила. На санскрит първият ритъм се нарича саттва, вторият – раджас, третият – тамас. От втория ритъм идва думата раджа, която означава онзи, който с постоянството на меча си е създал царство. Неговият ритъм е средният. Първият понякога се нарича санд, което може да накара човек да се сети за английската дума saint13. От този ритъм идва добротата.
В живота си веднъж се настройваме към първия ритъм, друг път към втория или третия. Но един от тях е преобладаващ над всички промени, които ни отвеждат към един или друг ритъм.
Когато преобладаващ е първият ритъм, човек винаги има силата да постига целите си. Какъвто е ритъмът на тялото, такъв е и ритъмът на ума. Тялото и ума са толкова тясно свързани, че действат с еднакъв ритъм. А ритъмът, който преобладава в тялото и ума, е и ритъмът на душата.
Някога управлявал цар, който, когато министрите се явявали пред него с някакъв проблем, казвал: “Прочетете го пак”. Министърът го прочитал отново и пак чувал същите думи. След четвъртия път царят давал съвършения отговор. А какво правим ние, когато разговаряме помежду си? Реагираме, преди да сме изчакали другия да се изкаже. Толкова сме нетърпеливи да отговорим, толкова се вълнуваме, че от сто души може би един наистина ще изслуша човека отсреща.