Неправилният ритъм, хаотичният ритъм дава хаотични резултати. Откъде идва войната? От хаотичните действия. Има ли хаотични действия, народите влизат във война. Подобни действия могат да въвлекат във война целия свят. Хората не вярват, че Христос е спасил всички хора. Не разбират идеята. Те казват, че всеки спасява себе си. Но не осъзнават, че един човек може да съсипе целия свят и също така един човек може да го спаси. Това става чрез ритъма. Когато има хаотично влияние, то е като алкохол, опиянил хиляди хора, като болестотворен бацил, който се предава от един човек на друг и обхваща цялата страна. Ако това е вярно на механично ниво, то на психично трябва да е вярно, че хаотичното въздействие на един човек може да докара целия свят до катастрофа, въпреки че обикновените хора трудно ще го разберат.
Когато турският народ бил подложен на натиск от всички страни, а войните довели до крайна бедност, разочарование след разочарование сривали все повече народния дух. Тогава се появил един човек, Кемал Ататюрк, чийто ритъм влял живот в стотици хиляди мъртви души, гладни и обезверени, които чакали нещо да се случи. Един човек зарадвал сърцата им и вдигнал цялата страна на крака. Знаем какво е било положението в Италия – сблъсък на идеи и партии, липса на общи усилия и концентрация. След изтощението от войната се появява един човек, Мусолини, който връща надеждите на цялата страна. Това е само на външно ниво. На духовно ефектът е още по-мощен, само че работещите на това ниво не действат пред очите на хората. Знаем за събитията, които се случват в политическия свят, но в духовния стават още по-велики неща, които остават незнайни. Тяхното въздействие обаче е по-голямо и причината е в ритъма им.
Това се вижда в живота на Наполеон. Ценен от едни и отричан от други, въпреки всичко във войните, които е водил, той е бил вдъхновението, силата и гръбнакът на страната. Неговият дух е бил навсякъде. Винаги, дори в най-критичните моменти, той е отделял време, за да седи в тишина, понякога дори докато яздел. В тези мигове той си възвръщал силата, изгубена в непрестанните отговорности на войната, и се чувствал ободрен, след като е прекарвал известно време със затворени очи. Какво е правел? Познавал е пътя на релаксацията. Това е способността да се настроиш към определен ритъм.
Не бива да се учудваме или да се смеем на мъдреците, които прекарват дълго време, като държат едната си ръка вдигната, стоят на глава или седят в определена поза. За това има причина. Онези, които познават различните методи в изкуството на релаксацията, знаят как да доведат тялото и ума до отпуснато състояние. Самият аз в продължение на дванайсет години спях само по три часа на нощ, а понякога и по-малко. И през тези дванайсет години никога не съм се разболявал. Разполагах с цялата сила, която ми бе необходима, и бях съвършено здрав благодарение на практикуването на релаксация.
Въпросът е как се релаксира? Не е достатъчно да седнем и да затворим очи, защото когато умът е насочен към тялото чрез мисли или чувства, тялото не е релаксирано. А когато някакво чувство привлича вниманието на ума, той се измъчва. Дори да седим в определена поза и със затворени очи, това терзание пречи. При релаксацията трябва да се вземат предвид три гледни точки – на физическото тяло, на ума и на чувството. От гледна точка на физическото тяло трябва да привикнем да контролираме или да въздействаме на своето кръвообращение и пулс. Това можем да постигнем със силата на мисълта, силата на волята и с помощта на дъха. Със силата на волята можем да доведем тялото до определено състояние, така че кръвообращението да възприеме даден ритъм, да се забави според желанието на волята. Същото можем да направим и за регулирането на пулса. Щом волята вземе в ръцете си кръвообращението и пулса на тялото, медитацията може да продължи часове наред. Ето защо мъдреците могат да медитират с часове – те са овладели своето кръвообращение. Могат да дишат според желанието си, по-бавно или по-бързо. А когато няма напрежение в нервната и мускулната система, човек усеща покой, който десет дни сън не могат да му дадат. Следователно да практикуваме релаксация не означава да седим неподвижно, а да сме способни да премахваме напрежението от системата – от кръвообращението, пулса, нервната и мускулната система.