Как да релаксираме ума? Първо трябва да го изморим. Ако човек не знае упражнението за изморяване на ума, никога няма да може да го отпусне. Концентрацията е най-силното действие, което можем да предоставим на ума, защото така го задържаме върху един определен обект. След това той по естествен път релаксира и се изпълва със сила.
Релаксацията на чувствата се постига чрез дълбоко навлизане в тях. По време на медитациите си суфиите от Изтока използват музика, която до такава степен разтърсва емоциите, че стиховете, които слушат, се превръщат в реалност. Тогава идва реакцията, която е релаксация. Всички блокажи и натрупвания се разтварят. Вдъхновение, сила, чувство на радост и екзалтация завладяват човека.
Това са трите начина за релаксация, чрез които човек се подготвя за най-висшата, релаксацията на цялото същество – когато тялото е отпуснато, умът е в покой и сърцето е омиротворено. Това преживяване може да се нарече нирвана, идеалът на мислителите и медитативните души, който те искат да постигнат, защото в него е всичко. В това състояние човек се превръща в капката, която за миг потъва и се връща в първоизточника си. А да потънеш за миг означава, че всичко, което принадлежи на източника, е привлечено от тази капка, защото източникът е същността на всичко. Капката е взела от източника си всичко, което има в живота. Заредена наново, тя е пак озарена.
Глава дванадесета
МИСТИЧНА РЕЛАКСАЦИЯ (2)
Всъщност мистичната релаксация и медитацията са едно и също. Думата “медитация” често предизвиква объркване, тъй като се използва от много хора, които влагат в нея различно съдържание. Изразът “мистична релаксация” прави нещата прости и ясни.
На физическо ниво прилагаме практиката на свиване и разтягане, с помощта на която външно проявяваме своята вътрешна виталност. Релаксацията е обратното действие. Енергията или се извежда на външно ниво, или е оставена в покой в своето нормално, естествено състояние. Когато вдигаме нещо тежко или правим нещо с решителност, зареждаме тялото с енергията, която е вътре. Тогава тя намира израз чрез мускулите и нервите. Когато спим, енергията е в покой. Тази енергия е безценна. Когато се използва външно, тя носи външни ползи, а когато се използва вътрешно, поражда вътрешни постижения.
Медитацията се постига чрез два подготвителни етапа. Първият е концентрация, а следващият е съзерцание. След тези два етапа идва третият, и той е медитацията, а четвъртият е осъществяването.
Нищо на този свят не може да се постигне без концентрация, било то в бизнеса, професията или в духовните занимания. Онези, които не постигат успех в бизнеса или професията, нямат правилна концентрация. А мнозина, постигнали успех в живота, го дължат на добрата си концентрация, въпреки че може би не го знаят. Много изобретатели на Запад са създали удивителни неща, но не са осъзнавали, че постиженията им се дължат на тяхната способност за концентрация. Някои са родени с тази дарба и затова успяват във всичко, което предприемат. С помощта на концентрацията човекът на изкуството може да направи чудеса, а ученият да постигне изключителни резултати в своята област. С тази способност поетът пише с лекота, а при мистика мистичното вдъхновение се лее като поток. Без концентрация обаче, колкото и квалифициран да е човек, няма да може да използва качествата си по най-добрия начин и едва ли ще може да се нарече квалифициран. Единствено чрез силата на концентрацията той може да изрази себе си пълноценно.
Концентрацията е началото на медитацията. Медитацията е краят на концентрацията. Когато усвоим напълно концентрацията, лесно можем да медитираме.
От метафизична гледна точка концентрацията има три аспекта – отразяващ, изграждащ и импровизиращ. Първият вид концентрация е свързан с отразяването на обекта, който сме поставили пред себе си. Това е огледалната способност на ума. Когато нещо извън нас ни е впечатлило, се опитваме да се концентрираме върху него, да го задържим в ума. С други думи, фокусираме ума си върху обекта, който ни е впечатлил, и умът просто го отразява.
Вторият вид концентрация е изграждаща. Например, ако един художник има задачата да нарисува фантастична картина, той създава в ума си същество с лице на човек, рога на бивол и крила на птица. Материалът е в ума му. Трябва само да събере елементите, за да сътвори формата. Това е конструктивна концентрация, визуализиране. С други думи, умът трябва да бъде накаран да създаде нещо по заповед на волята.
Всичко, което виждаме или мислим, е в мислите ни. От тях можем да създадем и ангел, и дявол. Можем да създадем Бог. Вавилонската кула е творение на ума. Човешката мисъл има огромна сила. Когато стигнем до осъзнаването, че всичко има един източник и се развива към една цел, започваме да виждаме, че източникът и целта са Бог. Тогава светът на многообразието вече не е многообразие, а единство. Всичко е едно.