Дори за постигането на единство с Бога използваме помощта на концентрацията. Появата на Христовите рани по телата на мъдреци е резултат от концентрацията. Ако не беше така, какъв е смисълът и ползата от концентрацията? Изглежда необикновено, защото малцина са тези, които познават истинската концентрация. На човек, който я е овладял, му остава още малко път. Следващата му стъпка е целта, заради която е практикувал концентрацията.
Съзерцанието е вторият етап от концентрацията. То е повтарянето на определена идея, в резултат на което тя става реалност. Хората, направили големи постижения, са били съзерцателни. Често те не знаят това. Непрестанното повтаряне създава идеята и тя се проявява във физическия свят. Например онзи, който съзерцава здравето, може да предизвика в себе си съвършено здравословно състояние, което нито едно лекарство не може да му даде. Човек, който съзерцава вдъхновението, ще прояви голямо вдъхновение, а съзерцаващият силата и енергията развива сила и енергия. До този етап не може да се стигне, преди да е доведена до край концентрацията, защото тя е първият стадий, а към етапа на съзерцанието трябва да се напредва постепенно. Идеята на Емил Куе, че човек трябва да си казва: “Всеки ден, във всяко отношение, ставам все по-добър”, е позната на мислителите от хиляди години. На нея се базира цялостният метод на мистицизма. Куе обаче пропуска първата част, концентрацията. Това, което предписва, е съзерцанието, а то е втората част.
Някой може да попита до каква степен помага съзерцанието. Ако човек знае как да съзерцава, за него няма невъзможни неща. Без съмнение всичко това звучи безсмислено за онези, които не разбират за какво става дума. Хората се учудват, че между ума и външните събития има връзка. Те допускат, че човек може да се излекува с помощта на ума, но ако нещо не е наред отвън, например проблем с парите или бизнеса, не виждат каква връзка има това с ума? Отговорът е, че всичко, което съществува, всичко видимо и невидимо, което ни се струва, че е извън нас, в действителност е в ума ни. То е отвън, защото очите ни го виждат отвън, но е вътре, защото е обгърнато от ума. То се намира в ума ни. Умът е мястото, където се помещава външният свят.
Един индийски поет го описва по прекрасен начин: “Сушата и морето не са по-големи, отколкото може да побере сърцето.” С други думи, сърцето на човек е по-голямо от вселената. Ако имаше хиляда вселени, сърцето щеше да ги побере в себе си. Но неосъзнаващ своето вътрешно същество, повлиян от външните ограничения, човек живее с представата, че е слаб, ограничен и нищожен. И това му пречи да използва тази велика способност, която може да открие в себе си, тази прекрасна светлина, чрез която ще вижда живота по-ясно. Стига само да осъзнае себе си.
Третият етап е медитацията. Тя няма нищо общо с ума. Това е изживяване на съзнанието. Медитацията е да навлезем дълбоко в себе си и да се устремим към висшите сфери, ставайки по-просторни от вселената. В тези преживявания се постига блаженството на медитацията.
Трябва да превърнем всеки ден от живота си в медитация. Каквато и работа да имаме, трябва да я вършим, като в същото време медитираме. Тогава ще познаем тайния смисъл на тази работа и така ще превърнем живота си от материален в духовен. Това се отнася за всички, независимо дали работят в някоя градина, завод или другаде. Щом човек открие подходящата медитация за работата, която върши, той ще се развие и всичко, което прави, за него ще се превърне в медитация. Ако постигне това, заплатата, която получава, ще е нищожна в сравнение с наградата, която печели. Когато умът е концентриран, вършим работата си добре, дори по-добре от другите. Веднъж на гарата в Раджпутана видях служител, който приемаше телеграми. Докато работеше, той медитираше. Дойде моят ред и аз му казах: “Това е телеграмата ми, но искам да ви кажа, че ви се възхищавам. Удивително е как поддържате медитацията си по време на работа.” Той ме погледна и се усмихна. Станахме приятели.
Ако не беше духът, работата би била отегчителна, когато житейските потребности са големи и няма време за почивка. Ето защо най-доброто, което можем да направим, е да медитираме в ежедневието си. Ако го вършим правилно, ще пожънем даровете не само на земята, но и тези на небето. Медитацията е стремежът на душата към духовно разгръщане и той може да се практикува по различни начини, така че да е подходящ за заниманието на всеки човек.