Между почивката, покоя, и действието, движението, трябва да има баланс, да има ритъм. Ако този баланс липсва, тогава дъхът също не е надежден. Голямата ни грешка е, че при най-малкото оплакване веднага тичаме при лекаря. Никога не се замисляме: “С какво може да съм си причинил това? Дали не съм прекалил с активността, или пък съм бил твърде ленив? Дали не съм бил небрежен към храната или съня си? Дишал ли съм така, че да приема всичките пет елемента, от които се нуждае механизмът на моето тяло и ум?” Изпитвайки страх от всяка болест, човек първо хуква към лекаря. Докато болестта не се появи пред очите му, той няма нищо против тя да се развива вътрешно, стига да не я забелязва. Така тя може да се развива много дълго. Години наред, погълнат от заниманията си в света, човек не се замисля, че приютява в тялото си своя най-лош враг. Затова много често болестта е резултат от небрежно отношение.
Други пък се грижат прекалено много и не мислят за друго, освен за болестта си. Основният въпрос, който владее мислите им, е: “Как да оздравея?” Потънали в размисли за болестта си, те я подклаждат още повече, поддържат огъня й, без да си дават сметка за това. За да поддържаме здравето в съвършена изправност, е необходимо да съблюдаваме баланс между тяло и ум, между активност и почивка. Психическата нагласа по отношение на здравето е това, което въздейства повече от всяко лекарство.
Веднъж посетих пациентка, която страдаше от някаква болест повече от двайсет години и бе изгубила всякаква надежда, че ще се оправи. Бяха я преглеждали няколко лекари, бяха й предписвани какви ли не лечения. Казах й да прави нещо съвсем простичко сутрин и вечер и за най-голяма изненада на всички нейни близки тя започна да си движи ръцете и краката – нещо, което дотогава не можеше. Това им вдъхна голяма надежда, а и за нея беше огромна изненада. След няколко дни отидох пак и ги попитах: “Как напредва пациентката?” Те отвърнаха: “Много добре. Никога не сме вярвали, че ще се раздвижи. Това е истинско чудо. Но не можем да я накараме да повярва, че след двайсет години на страдания може да оздравее. Болестта е оставила такъв отпечатък, че за нея е естествена, а да оздравее е само мечта, нереалност.”
Това ме накара да осъзная, че когато живее много дълго време в дадено състояние, човек несъзнателно го приема за нормално. Той не знае това, може да си мисли, че иска да се избави от него, но някаква част от съществото му продължава да се държи за болестта.
Един ден, припомняйки си тази чудатост на нашата природа, попитах за страданието й пациентка, която бяха довели, за да избавя от обсебване. Тя започна да ми обяснява колко ужасно е да си обсебен, колко кошмарен е животът й. В продължение на половин час слушах това, което тя разказваше за обсебването. Аз обаче я попитах: “Нали не искаш да кажеш, че желаеш да се избавиш от този дух? Ако той беше мой, щях да го задържа. След толкова години изглежда жестоко и несправедливо да постъпиш така с него. Ако този дух не те обичаше, нямаше да остане през всичкото това време. Мислиш ли, че в този свят е лесно за някого да остане толкова дълго при някой друг? Този дух наистина ти е верен.” Тогава тя каза: “Всъщност не искам да се избавя от него.” За мен беше много интересно да видя как човек търси съчувствие и помощ, но не иска да се откаже от духа. Не духът бе обсебил нея, а тя бе обсебила духа!
Хората с психични способности са по-склонни да се разболяват, тъй като са по-чувствителни към грубите вибрации, най-вече онези, които участват в спиритични сеанси. Тялото им става толкова податливо на всякакви болести, както и на внушения, че в действителност те са готови да приемат в своя дух всеки друг дух.
6
С напредъка на съвременната медицина болестите и оплакванията са станали по-класифицирани. Всяко оплакване е получило своето наименование. Така, когато отиде на преглед дори за най-малката болка, пациентът научава името й и дори първоначално тя да е била дребна като муха, сега се превръща в слон. Няма по-голямо нещастие от това, да чуеш, че си заболял от нещо опасно, чието име звучи страховито. Какво става после? Отпечатъкът на името на болестта в сърцето поражда същия елемент и накрая предсказаното от лекаря се сбъдва. По същия начин отпечатъкът, оставен от думите на гадател, в много случаи води до сбъдване на предсказанието. Гадателят не винаги е светец, нито ясновидец, който действително вижда това, което твърди, че вижда; възможно е да е просто човек с богато въображение. Но след като е казал нещо, думите са оставили следа у другия човек. Накрая предсказанието се сбъдва. Така че можем да си представим каква следа оставят думите на дипломирания лекар, в чиито ръце с доверие се оставяме, въпреки че може да е сгрешил в диагнозата; защото от сто лекари най-много един притежава проникновението да види истинската природа и характер на болестта, а от сто пациенти не повече от един ще разбере каква е реалната същност на оплакването му. Следователно съществува голяма опасност още в началото на болестта върху човека да бъде оставен отпечатък от вярна или погрешна забележка на лекаря. В древността само лечителите са знаели имената на болестите, но те не са имали правото да кажат на пациента какво е оплакването му, защото от психологическа гледна точка така ще му навредят. Било е не просто медицина, а и психология.