Човешкият ум има още по-голяма сила и това е силата на волята, която може да предизвиква промени в обстоятелствата и в условията, да контролира материята, обектите и събитията. Тази сила върши такива чудеса, че не може да бъде обяснена. Силата на ума може да въздейства на множеството, както показва следната история за Мохамед.
В една от големите войни, които пророкът трябвало да води, армията му претърпяла поражение. До него останали едва 10-15 човека от най-близките му хора, а другите избягали, били убити или ранени. Пророкът видял, че хората му са обезсърчени и отчаяни. Обърнал се към тях и им казал: “Погледнете, пред нас има цяла войска, а ние сме петнайсетина души. Вие не виждате никаква надежда и трябва да се оттеглите. Аз обаче ще остана тук и или ще се върна като победител, или ще изгубя живота си на бойното поле. А сега вървете. Мнозина си тръгнаха, вървете и вие.” Мъжете отвърнали: “Не можем да си тръгнем. Ако твоят живот ще свърши тук, на бойното поле, ние първи ще умрем. Заедно с теб ще дадем живота си. Не се боим от врага.” Тогава Пророкът хвърлил меча си, коленичил и взел няколко камъчета, след което ги хвърлил по вражеските войници. Те се разбягали, защото не знаели какво идва към тях. Това били само камъчета, които те помислили за нещо опасно и хукнали да бягат.
Такава е силата на човека. Той има власт не само над предметите, но и над живите същества. Съвсем малко от тази сила е нужна на дресьора, за да накара слоновете да работят, а тигрите и лъвовете да танцуват пред него. Когато тя е още по-голяма, достатъчен е само един поглед.
В историята за Данаил, който влязъл в бърлогата на лъвовете и ги накарал да легнат покорно в нозете му, отново става дума за духовната сила. Тази история показва колко голяма сила притежава човек. В същото време, като не я осъзнава и не се опитва да я развие, той се лишава от великата привилегия и благословия, дадена му от Бог, и със своите ограничени, недоразвити способности работи в света за пари. Накрая остава без пари и без да е познал силата си. Силата зависи изключително много от съзнанието и отношението на ума. Чувството за вина може да превърне лъва в заек. Лъвът губи силата си, щом се почувства виновен; същото важи и за човека. Когато той е повлиян от това, какво мислят другите, чувството на разочарование, страдание или срам, отслабва неговата сила. Но когато е вдъхновен от мисъл, чувство или действие, което извършва, той е могъщ.
Това, което дава сила на човека, е мощта на истината. Дори сред тези, които още не са постигнали себеосъществяване, има такива, които притежават от тази сила – силата на искреността. Малцина си дават сметка за силата на искреността. Фалшивият човек, колкото и да е силен физически, колкото и силна да е волята му, няма да може да се издигне поради своята неискреност. Тя ще го разяжда, защото е като ръждата. Онези, които имат големи постижения в някоя сфера на живота, са направили това със силата на истината, на искреността, на задълбочеността, на убеждението. Когато това липсва, липсва и силата. Онова, което отнема силата на човека, е съмнението. В момента, в който се промъкне мисълта така ли е или не, ще стане или няма да стане, правилно ли е или не е – оставаме без сила. Съмнението е толкова заразно, че всеки ум го прихваща. Ако сме изпълнени с ентусиазъм и надежда и отидем при човек, който се съмнява, той така ще ни въздейства с мрачното си отношение, че накрая ще станем като него. Съмнението поразява смелостта, надеждата и оптимизма.
Има три степени на еволюирали човешки същества. На санскрит те се наричат атма, махатма и параматма, което означава свят човек, божествена душа и всемогъща душа. В първия случай просветлената душа може да покаже пет способности. Това са магнетични способности. Първият аспект е възстановяване на физическото тяло, вторият е проясняване на интелекта, третият – увеличаване на елемента на любовта в сърцето, четвъртият е одухотворяване и задълбочаване на прозрението, и петият аспект е единение с Бога. При петия просветлената душа показва най-голяма сила.
Силата може да се раздели и на две части – сила на прозрението и сила на волята. Силата на прозрението не създава, не поражда нищо. Тя само вижда. Това е пасивна сила. Човек, който притежава тази сила, е способен да вниква в човешката природа. Той прониква в сърцето на другия, в душата му, в живота, делата, миналото, настоящето и бъдещето му. Какво го вдъхновява по този път, какво вижда? Той сякаш разбира езика на природата, езика на живота. Чете формата, чертите, движението, атмосферата, мисълта и чувството. Това е възможно, тъй като всичко си има определени вибрации и склонност. Ето защо да имаш прозрения означава да знаеш езика на живота. Човек с тази сила вижда в такава дълбочина, че дори другият не познава себе си толкова добре. Всеки е заслепен от заниманията си и когато чуе нещо за себе си, може да усети, че го знае, но ако не го чуе, не го знае. Сякаш познанието за собственото му същество е заровено дълбоко в него.