Откъде идва науката? Също от прозрението, поне в началото. След това други неща я доразвиват, но науката, която започва с интуицията, е прозрение. Големите изобретатели имат прозрения за нещата. Дори да не им се вярва, те имат тази способност. Проникват в обекта и неговата цел и го насочват към тази цел. По този начин използват прозрението за научни изобретения. Ако знаеха, можеха да се възползват от тази способност хилядократно по-добре.
Махатмите са различни. Те имат не само магнетична сила, но и божествен инстинкт, божествено вдъхновение. За тяхната съзидателна сила се разказват много истории. Ето една много интересна:
Един цар бил недоволен от поведението на сина си и го пратил извън страната. Принцът заживял в една гора под ръководството на гуру и постигнал духовно развитие. Когато дошло време да получи инициация във висшата сила, учителят попитал: “Ученико мой, имаш ли роднини?” Принцът отговорил: “Да, имам баща и майка.” Учителят казал: “Трябва да отидеш и първо тях да попиташ дали може да получиш инициация, защото веднъж приемеш ли я, ще живееш в усамотение.” Той смятал, че е по-добре ученикът му първо да отиде при близките си и да види възможностите на светския живот, а после, ако не харесва този живот, да се върне. Ученикът бил много напреднал и нямал желание да се връща при родителите си и да се среща с тях. Но тъй като учителят го накарал, той тръгнал. Когато наближил двореца, видял градината, в която някога живеел и която пустеела от много години. Седнал сред пустошта и се почувствал много тъжен от гледката. Загребал вода със стомната си и поръсил земята от двете си страни. На тези места веднага поникнали цветя.
Разчуло се из цялото царство, че е пристигнал светец. Мястото, където бил отседнал, било потънало в растителност. Историята продължава с това, че царят чул, че това е синът му и пожелал той да наследи царството и да се грижи за народа. Но синът отказал и си тръгнал.
Това е пример за съзидателната сила на светеца, за градивната душа на махатма. Не е вярно, че махатмите живеят само в хималайските пещери и никога не ходят сред хората. Те могат да бъдат открити навсякъде – и в двореца, заобиколени от богатства и лукс, и в усамотение. Те могат да заемат всякакво социално положение. Но това, което винаги се излъчва от тях, е съзидателност. Те са защита срещу болести и епидемии, войни и катастрофи. Тяхната съзидателна сила действа непрестанно и помага на другите да процъфтяват. Днес хората са готови да повярват, че премиерът или друг голям държавник може да помогне на страната си, да оправи финансовото й състояние и да я предпази от други нации. Но скритата душа, за която никой не знае, може да окаже още по-голямо въздействие на цялата страна. В различни епохи, когато са живели божествени души, милиони хора от Изтока са разбирали и виждали, че тяхното влияние се е разпростирало из цялата страна и я е издигало.
Третият аспект на мъдреците е параматма, всемогъщият, който е още по-велик. Това вече не е човек, а осъзнаване на Бог. Всеки от нас е това, което осъзнава. Затворникът осъзнава затвора. Човекът, който има много пари в банката, но не знае за тях, е беден, въпреки богатството си. Ние имаме само това, което осъзнаваме. Ето защо колко сме големи или малки зависи от съзнанието ни. Дори това, човек да стане просветлена душа, е въпрос само на различно съзнание, а не на количеството добрини, които е направил. Има много добри хора, но те не винаги познават себе си.
Освен това има такива, които вярват в Бог, такива, които обичат Бог, а също и хора, които са се изгубили в Бог. За тези, които вярват в Бог, Той е на небето, а те са на земята. Онези, които обичат Бог, Го виждат пред себе си, те са лице в лице със своя Господ. А които са се изгубили в Бог, са достигали до своя истински аз. Те са самият Бог. Познавам една осъзнала Бога душа, която веднъж вървяла из град Барода, където имало забрана за излизане след десет часа вечерта. А този светец си ходел, неосъзнавайки времето. Един полицай го попитал: “Къде отиваш?” Той не чул. Но когато полицаят го попитал: “Да не си крадец?”, той се усмихнал и казал: “Да.” Полицаят го завел в управлението, където го оставил цяла нощ. На сутринта началникът попитал: “Какво ще докладвате?” Полицаят отговорил: “Залових един крадец. Намерих го на улицата.” Началникът го видял и разбрал, че това е светец, когото хората много уважават. Помолил го за извинение. “Но защо – попитал го той – си казал, че си крадец?” Отговорът бил: “А какво не съм аз? Аз съм всичко.”