Опитваме се да станем духовни, да издигнем съзнанието си. Но когато някой ни отправи обидна дума, това не ни харесва. Докато всички ни ласкаят, с голяма готовност си приписваме тези качества. Но изправим ли се срещу обида, казваме: “Аз не съм такъв.” Параматма, висшата душа, е едно с Бог. Той осъзнава Бог, осъзнава всичко. Всеки друг човек е негова същност. Дали е добър или лош, дали е прав или греши, той е неговата същност. Параматма поглежда този човек и вижда себе си. Дори да го нарекат крадец, той казва: “Да, всички имена са мои имена.”
В заключение ще кажа, че духовността не е конкретно познание, а разширяване на съзнанието. Колкото по-обширно става то, толкова по-голяма е духовната визия. А когато съзнанието се разшири дотолкова, че да обхване цялата вселена, това е божественото съвършенство.
Глава петнадесета
ТАЙНАТА НА ДЪХА
Дори на тези, които не са запознати с медицината, е ясно, че целият механизъм на тялото спира да работи, когато дъхът си отиде. Това означава, че колкото и съвършен да е този механизъм, без дъха тялото е мъртво. С други думи това, което е живо в тялото или което го прави живо, е дъхът. Колко малко от нас осъзнават този факт. Ден след ден живеем, улисани в ежедневието, погълнати от мислите си, заети с работа, водени от своите подбуди, но в същото време пренебрегваме принципа, на който се основава самият живот. Ако някой заяви: “Молитвата е нещо много важно”, хората ще си кажат: “Да, сигурно е така.” Или ако някой каже: “Медитацията е велико нещо”, хората ще отвърнат: “Така е.” Но когато чуят, че дишането е велика тайна, хората ще реагират: “Никога не съм се замислял за това. И каква по-точно е тази тайна?”
От гледна точка на науката дишането представлява движението на въздуха навътре и навън. Когато вдишваме, приемаме кислород от пространството, а когато издишваме, изхвърляме въглероден двуокис. Познанието ни за дишането включва и това, че то се поддържа от функционирането на белите дробове и дихателните органи, че се приемат газове, подпомагащи храносмилането, и се увеличава храносмилателната способност. На основата на този принцип хората започват да използват дишането във физически упражнения за поддържане на добро здраве. Днес дишането се смята за много важно за развиването на гласа. Всъщност самото дишане е глас и цялата гласова конструкция зависи от дишането. Лекарите започват да признават, че то помага за лечението на болести, свързани с нервите, белите дробове или различни нервни центрове. Като цяло се наблюдава пробуждане за науката за дишането. Хората, които са използвали дишането като средство за физическото си развитие или за лечението на болест или слабост, са открили какви чудесни резултати дава то. Дотук е стигнала науката за дишането.
Когато става дума за мистерията на дъха обаче, това е съвсем друга територия. Осезаемият дъх, който ноздрите усещат като влизащ и излизащ въздух, е само ефект от дишането, а не самият дъх. Защото мистичният дъх е онзи поток, който носи въздуха навътре и навън. Това, което усещаме, е въздухът, а не потокът. Потокът е недоловим. Той е като етерен магнетизъм, едно по-фино електричество, чиито поток се движи навътре и навън и прави възможно движението на въздуха. Именно това мистикът нарича нафс, тоест същността. Дъхът е същността, същността на човека. Освен това атман означава душа, а на немски същата дума значи дъх. Това показва, че ако някъде трябва да търсим душата, това е в дъха.
Естествено, щом дъхът е същността, той не е само въздухът, който дишаме, а поток, който според мистиците тече през всички нива, от физическото до най-вътрешното. Той минава през тялото, ума и душата, докосва най-съкровената част на живота и се връща – несекващ поток, движещ се навътре и навън. Това дава съвсем различна представа за дъха, на който малко хора обръщат внимание. Човек разбира, че най-важната част от неговата същност е дъхът, който достига сърцевината на живота, а също и повърхността, тоест физическия план. Но действието на дъха е в измерение, което съвременната наука не признава, а мистиците познават като “вътрешното” измерение.