Веднъж изнасях беседа в Англия и сред слушателите беше известен учен. След беседата той дойде при мен и каза: “Казаното от Вас много ме заинтригува, но има нещо, което ме озадачава. Не мога да разбера думата “вътре”. Какво искате да кажете – в тялото ли? За нас, учените, е разбираемо само това, което е част от тялото.” Това показва трудностите в постигането на общо разбиране между науката и мистицизма. Един ден тези трудности ще бъдат преодолени. Проблемът е временен.
За да дадем философско обяснение на това измерение, може да използваме за сравнение очите – кое е това в тях, което побира целия хоризонт? Очите са толкова малки, а обхващат огромния хоризонт. Къде се побира той? Вътре. Това е единственият пример, който мога да дам. Това е измерение, което не може да бъде измерено, но което побира в себе си. Тази побираща способност на очите не е познато измерение, но въпреки това е измерение. По същия начин съществува измерение на ума. Можем да мислим задълбочено и да чувстваме интензивно, да осъзнаваме живота и да ставаме все по-осъзнати, но не можем да посочим местонахождението на това измерение, тъй като то е абстрактно. Ако има подходяща дума, това е думата “вътре”. Чрез това измерение от най-вътрешния до физическия план на съществуване тече поток, който поддържа живота. Ето защо можем да кажем, че дъхът е душата и душата е дъхът. Важно е да се разбере, че вдишването и издишването не са в права линия, напред-назад, а по-скоро в кръгово движение – от ноздрите дъхът прави кръг, който отново завършва в тях.
Третото нещо, което трябва да се разбере за дъха, е следното – също като електрическата жичка той излъчва блясък. Както топлината и светлината не са ограничени в този блясък, а са и около него, така сиянието на този кръг на дъха се простира и докосва всяка част от тялото.
Друго правило, което може да се наблюдава, е, че различното насочване на дъха води до различно действие и резултат. Свиването, протягането, мигането – всички те са породени от играта на дъха, насочен в различни посоки. Това важи за всички естествени действия, които правим всеки ден. Кашлянето, прозяването, въздишането, всички те са различни действия на дъха. Такива са и храненето, пиенето, изхвърлянето на непотребните вещества от тялото. Ако дъхът не работи в дадена посока, съответната активност на тялото спира. Това е наука, с която учените и лекарите тепърва ще се запознават. С все по-задълбоченото изследване в тази област ще има все по-малка нужда от извършване на операции и други ужасни неща, които лекарите са принудени да правят или да дават на пациентите си. Освен това склонността към белодробни заболявания, родилните болки и ранната смърт ще бъдат избегнати, когато науката за дишането бъде добре разбрана от учените и практикувана от хората.
Бог и душите са като слънцето и неговите лъчи. Лъчите не са отделни от слънцето, слънцето не е отделно от лъчите. И все пак има едно слънце и много лъчи. Лъчите нямат собствено съществуване, а са само действие на слънцето. Те не са отделни от слънцето, но създават впечатлението, че са много и различни. Слънцето внушава идеята за единен център. Същото е с Бог и човека. Какво е Бог? Духът, който излъчва лъчите, а всеки лъч е душа. Следователно дъхът е потокът, лъчът, идващ от онова Слънце, което е Божият дух. Този лъч е знакът на живота. Какво е тялото? То е само обвивка за този лъч. Когато лъчът се отдръпне от обвивката, тялото се превръща в труп.
Има и друга обвивка – умът. Разликата между ум и сърце е като между повърхността и дъното. Умът е повърхността на сърцето, сърцето е дълбините на ума. Умът изразява способността за мислене, а сърцето – способността за чувстване. Това е вътрешна одежда, носена от дъха. Ето защо, ако лъчът, тоест дъхът, се е отдръпнал от тялото, той продължава да съществува, тъй като си има друга одежда, вътрешна. Външната е била тялото, вътрешната е умът. Дъхът продължава да съществува и ако изгуби и тази своя дреха, наречена ум, има друга, още по-фина, наречена душа. Защото дъхът минава през трите – тяло, ум и душа.
Когато види нещата по този начин, човек ще осъзнае, че никога не е бил отделен от Бог, че с всяко вдишване той се докосва до Него. Ние сме свързани с Бог чрез потока на дъха. Прилича на това, да вадим вода от кладенеца със стомна, завързана на въже. Водата е в стомната, но въжето е в ръцете ни. Душата ни е в Божия дух и тя е лъчът на божественото слънце, докато другият й край е това, което наричаме дъх. Можем да я проследим само дотам, тъй като само висшата част на физическото тяло се докосва до различните нива. Дъхът стига дотам, но ние не виждаме действието на дъха. В нашето тяло това действие е ограничено, но в действителност този поток, този дъх, свързва тялото с божествения Дух, свързва Бог и човек в единен поток.