Централният поток на нашия ум също е дъх. Ето защо дишаме не само чрез тялото, но и чрез ума, както и чрез душата. Нещо повече, смъртта е само напускането на тялото на този главен поток, който наричаме дъх. Но когато тялото си е тръгнало, умът все още се държи за потока и ако умът е жив, човекът също е жив. Това ни дава доказателство за живота след смъртта. Мнозина ще кажат: “Ужасно скучно е да живееш след смъртта не като индивид, като тяло, а като ум!” Но умът е този, който е създал това тяло. Той е по-самостоен, отколкото можем да си представим и съществува в сфера, в която има свое тяло, както физическото тяло принадлежи към физическата сфера. Тялото на ума е толкова реално, колкото физическото тяло, и дори повече, тъй като физическото е много ограничено и е подвластно на смъртта и разлагането. Тялото на ума е по-трайно, тъй като е безплътно и е по-малко зависимо от храната и водата. Повече от всичко друго то бива поддържано от дъха. Във физическия свят ни поддържа най-вече дъхът, въпреки че като основен източник на сила ние възприемаме храната и водата. Само ако знаехме, че хлябът и водата не съставляват и една стотна от това, което ни дава дъхът! Без дъх не можем да живеем дори пет минути, а без храна можем да издържим дни наред.
Щом дъхът е толкова важен, всъщност най-важният компонент, ясно е, че за да приведем в изправност и хармония тялото и ума, за да хармонизираме едно към друго тялото и ума и да внесем хармония между тяло, ум и душа, трябва да използваме именно него, дъха. Развиването на дъха, познанието за дъха и практикуването на правилно дишане ще ни помогнат да възвърнем естественото си състояние, да сме в хармония със своята същност. Мнозина практикуват дъха без нужните напътствия и знания. Занимават се с години, а резултатът е незадоволителен. Някои увреждат ума си, а малките вени в мозъка и гръдния кош се разкъсват от неправилно дишане. Това се е случило с много хора, които не знаят как да дишат. Човек трябва да бъде изключително внимателен и да се занимава с дихателни практики, само ако го прави по правилния начин.
Не може да се изрази с думи всичко, което може да се постигне чрез дъха. Ако днес в света има хора, които долавят съществуването на вътрешните нива, които наистина общуват с висшите сфери, които от пряк опит се убеждават в живота след смъртта и разбират какъв ще е той, това са тези, които са постигнали съвършено овладяване на дъха. Това не са интелектуалците, четящи книги.
Йогите са научили много за тайната на дъха от змията и затова за тях тя е символ на мъдростта. Шива, върховният бог на йогите, има змия около врата си – знак за съвършено овладяване и мъдрост. В горите на тропическите страни, особено в Индия, има кобри, които спят в продължение на шест седмици. Един ден кобрата се събужда и започва да диша, защото е гладна и иска да яде. Мислите й привличат храна. От километри разстояние храната бива привлечена от мислите на кобрата. Дъхът на кобрата е толкова магнетичен, че плячката е безпомощна. Птица, елен или друго животно се приближава към нея. Чувството за притегляне е толкова силно, че е възможно птицата да падне от въздуха право в устата на кобрата. Тя не прави никакво усилие. Само диша; отваря устата си и храната пада в нея. След това остава в покой още шест седмици.
Освен това змията е толкова силна, че лети без крила и ходи без крака. Ако има животно, което можем да наречем най-здравото на земята, това е змията – тя никога не боледува. Умира, преди да се разболее, но живее много дълго. Хората от тропическите страни твърдят, че кобрата може да си отмъсти дори след дванайсет години. Ако веднъж удариш кобра, тя ще го помни винаги. Това показва, че тя има памет, има ум. Музиката й харесва, също както харесва на интелигентния човек. Колкото по-ниско интелигентен е човек, толкова по-малко му въздейства музиката. Музиката е тясно свързана с интелигентността. Така че в кобрата откриваме всички признаци на интелигентност, мъдрост и сила.
Мистиците са изучавали живота на кобрите и са открили две удивителни неща. Първото е, че тя не пилее енергията си. Птиците летят, докато се уморят. Животните тичат насам-натам. Кобрата не прави така. Тя си прави дупка, където живее и си почива. Тя познава най-добрия начин за почивка, която може да продължи толкова дълго, колкото змията желае. Това е нещо, което ние не можем. От всички живи същества ние, хората, знаем най-малко за почивката. Ние познаваме само работата. Отдаваме й голямо значение, но не ценим почивката, защото в почивката не намираме нищо, а в работата – всичко. Не виждаме резултата от почивката.