Кобрата има естествена дихателна способност, каквато няма нито едно друго същество. Тя се движи като права линия през тялото й. Потокът, който кобрата приема от пространството и който преминава през нея, й дава лекота, енергия, сияйност и сила. В сравнение с кобрата всички останали създания са тромаво устроени. Кожата й е изключително мека и копринена и за миг старата пада и на нейно място се появява чисто нова, все едно се ражда повторно. Мистиците са се учели от кобрата. Те казват: “Трябва да излезем от тялото си, както кобрата излиза от кожата си. Трябва да излезем от мислите, представите, чувствата си, както кобрата се разделя с кожата си.” И още: “Трябва да можем да дишаме ритмично и да контролираме дъха си, както прави кобрата. Трябва да можем да си почиваме и да се отпускаме, както прави това кобрата. Тогава ще е възможно да постигнем всичко, което желаем.” Както е казал Иисус: “Но първо търсете Неговото царство... и всичко ще ви се прибави.” Всичко, от което кобрата се нуждае и й е дадено, може да бъде дадено и на човека, стига той да не се тревожи за това. Както е казал Саади: “Мой аз, ти се тревожиш толкова много за нещата, които ти трябват, но знай, че Онзи, Който се грижи за твоите нужди, безспирно работи за тях. Ти, въпреки всичко се безпокоиш, защото това е твоята болест. Твоята страст е тази, която те кара да се безпокоиш!”
Когато се вгледаме внимателно в живота, ще видим, че нещата са същите. Да се тревожим за това и онова, сякаш е наша природа, характер и не можем да спрем да го правим. Безпокойството до такава степен е станало част от същността ни, че ако нямахме грижи, щяхме да се усъмним дали изобщо сме живи! Ето защо мистиците от хиляди години практикуват контролиране на дъха, постигане на неговия баланс, ритъм, разширяване, удължаване и централизиране. Така са били направени много важни постижения. Всички суфии в Персия, Египет и Индия са били велики майстори на дишането. Има учители, които осъзнават своето духовно осъществяване с всеки дъх, който поемат. С всеки дъх идва осъзнаването на тяхното ниво на осъществяване.
Ако човек знае как да работи с дъха и ако не е мързелив, той може да постигне всичко; няма нещо, за което да каже, че е невъзможно. Необходимо е само много работа. Не става дума единствено за познаване на теорията, а за това, тя да бъде разбрана. Ето защо адептите, мистиците, не смятат дишането само за наука или упражнение. За тях то е най-святото нещо, свято като религията. За да бъде постигнато това дишане, дисциплината се дава от учител.
Съществува един голям проблем. По време на пътуванията си, когато говорех за тези неща, виждах, че хората идват с предубеждения. Искат да се учат, но не искат дисциплина. Но в армията има дисциплина, както и във фабриката, в офиса, където съществува някакъв ред. Дисциплина има и в университета, и навсякъде. Въпреки всичко, когато става дума за духовност, хората не желаят дисциплина. Те й отделят толкова малко внимание, че не искат да правят никакви жертви. Тъй като не знаят до какво ще ги доведе тя, хората не са убедени. Освен това на някои места се преподават фалшиви методи, които комерсиализират всичко най-свято. По този начин най-висшият идеал е принизен до най-низшето. Време е истинското да бъде представено, задълбочено изучено, изживяно и реализирано на практика.
Глава шестнадесета
МИСТЕРИЯТА НА СЪНЯ
Много трудно е да определим кое състояние може да се нарече сън. Замислим ли се по въпроса, ще открием, че човек винаги спи и винаги е буден. Разликата е в сферата, която осъзнава, когато е буден. В една сфера той мисли: “Буден съм”, а когато тази сфера не е пред съзнанието му, си мисли: “Заспал съм.” В действителност сънят и будното състояние не са нищо друго, освен обръщането на съзнанието от едната на другата страна, преминаване от една сфера, или ниво, към друга. Следователно според мистичната представа човек никога не спи. Въпреки че душата е много по-висша от физическото тяло, то изразява нейния характер и природа.
Когато гледаме едната страна, не осъзнаваме другата. Това означава, че можем да виждаме и да осъзнаваме само по едно нещо в даден момент. Изтокът отдавна познава концепцията за звука, която днес признават и западните учени, а именно, че човешкото ухо може да чува цялостно наведнъж само по един звук, не повече. Това показва, че всяко сетиво е способно да възприема само едната страна, а другата остава скрита за съзнанието. За да види определена страна, човек трябва да обърне лице към нея. С други думи, да насочи своята зрителна способност към нея.