Това е природата не само на тялото, но и на ума. Умът не може да мисли за две неща едновременно. Освен това, когато умът работи и е напълно погълнат от някаква мисъл, външните сетива може и да възприемат, но не го правят цялостно. Когато поетът съчинява, стихът е пред ума му. Очите му са отворени, но той не вижда. Ако пък види нещо, докато мисли, то е по-скоро като филм. Различни картини непрекъснато минават пред погледа му една след друга. Когато умът спре, очите започват да работят, а когато очите работят, умът е спрял. Накрая всичко, като че ли е част от една картина, но всъщност това са отделни действия на ума и на сетивата.
Също така е вярно и това, че будното състояние на всеки индивид е различно и специфично за него, както и състоянието на сън, което е индивидуално. Един ще спи дълбоко, друг ще е полузаспал, а трети, макар и заспал, ще знае какво става наоколо. Това показва до каква степен сънят е специфично изживяване за различните хора.
Будното състояние също се различава при всеки индивид. Ако в една стая седят много хора, един ще забелязва много повече какво става наоколо в сравнение с друг. Ако петима слушат музика, всеки ще осъзнава чутото по различен начин. Всеки ще се наслади на музиката и ще почувства ефекта й по различен начин. Това показва, че тялото и умът са средства, инструменти, чрез които душата изживява – душата като онази част от нашето същество, която е способна да осъзнава чрез тялото и ума. Ето защо за мистика именно тази част от съществото, която наблюдава живота чрез ума и тялото, е истинската същност и той я нарича “аз” или “своя душа”. На езика на суфизма тя се нарича рух, а на санскрит, на езика на ведите, е атман, истинската същност на човека. Изживявайки с помощта на ума и тялото, този атман, или душа, попада в заблуда и губи осъзнаването на чистата същност. По същия начин когато човек е бедно облечен, той си мисли, че е беден, а не че дрехата му е бедна. Когато се разхожда из прекрасен дворец, той се чувства величествен. Не си дава сметка, че не той, а дворецът е величествен.
Това показва, че човек се свързва не с това, което е, а с онова, което вярва, че е. Душата никога не боледува, но когато тя осъзнава болестта на тялото, човек казва: “Болен съм”. И причината е, че той не може да посочи на съзнанието си своята истинска същност. Както очите не могат да видят себе си, макар да виждат целия свят, така душата не вижда себе си, освен когато осъзнава всичко, което се отразява в нея. Душата не е нито бедна, нито богата, нито радостна, нито тъжна. Това са отражения, които падат върху нея. И тъй като не може да осъзнае себе си, тя смята себе си за онова, което се отразява в нея, и затова човек живее в своето съзнание. Във всеки момент той е това, което осъзнава. В приятна обстановка му е добре, в неприятна е тъжен. Нито радостта, нито тъгата могат да оставят трайна следа в душата, защото природата на душата е като огледало и макар че всичко, което застава пред огледалото, се отразява в него, нищо не се задържа в него. Когато човекът, застанал пред огледалото, се отмести, то остава чисто, каквото винаги е било. Така е и с душата.
За да бъдат разбрани по-лесно, мистиците са разделили изживяванията на съзнанието на пет фази. Фазата, която съзнанието познава най-добре, е будното състояние, в което душата изживява чрез ума и тялото. Суфиите го наричат насут, а на езика на ведите то е джаграт. Душата отчита само това, което изживява чрез сетивата с помощта на ума, и затова причината мнозина все още да не са готови да повярват в душата, в живота след смъртта или в Бог е, че душата им познава само една сфера. Това е сферата, която тя изживява с помощта на тялото и ума.
Човекът на размишлението развива съзнанието и в друга сфера, която на езика на суфизма се нарича малакут, а на ведите – свапна. Това състояние се изживява по два начина. В мига, когато е потънал в мисли и не осъзнава заобикалящата го обстановка, човек изживява само мисълта, въображението, което го е завладяло. В този случай изпитването на радост или тъга не зависи от тялото.
Този, който може да изживее радост или тъга, като издигне съзнанието си до това ниво, е способен да създаде своя рай в себе си. Великите поети, мислители и писатели, които са преживявали трудности, бедност, неразбиране, опозиция или дори презрение от страна на обществото, са живели щастливо, просто защото са били способни да се издигнат до това ниво, на което да се наслаждават на красотата, удобството и радостта, които обикновеният човек получава само на физическо ниво. А имаме ли в ръцете си ключа към това ниво, ставаме господари на своето бъдеще.