Когато съзнанието отразява небето, човек е на небето, а когато осъзнава страданието, болката и терзанието, той е в ада. Човек сам гради своя рай или ад. Колко хора на този свят поддържат болестта си, като непрестанно мислят за нея. Много от тях след години на страдание биха могли да оздравеят, ако спрат да приемат болката като нещо, което винаги е било част от тях.
Нещо остава с нас, само ако ние го задържим. Но когато привикнем да задържаме дадено отражение, без да познаваме неговата природа, с времето то се превръща в наш господар, а самите ние – в негови роби. Така стоят нещата с грижите, терзанията и болката в умовете на хората. Мнозина казват: “Не мога да забравя”, защото така си мислят. Това не означава, че не могат да забравят, а че се държат за нещо, от което не искат да се откажат. Само ако хората можеха да разберат, че не друг, а те задържат нещо при себе си. Спомен, неприятности, тъга, силна болка, безпокойство, страдание – всичко това стискат в ръце и то се отразява в съзнанието им. По своята природа душата е над тези неща. Те са илюзия, чието място е под душата, а не над нея.
От гледна точка на психологията на успеха и неуспеха всяко нещо следва себе си. Защо е така? Защото съзнанието, което отразява успех, е пълно с успех и действието, произхождащо от това съзнание, поражда продуктивност. Следователно, ако съзнанието има пред погледа си успех, същото отражение ще действа и ще донесе успех. А ако в съзнанието е запечатан неуспех, той ще действа непрекъснато, носейки неуспех след неуспех.
Много често думите на песимистите са против собствените им желания. Те искат да предприемат нещо, а казват: “Ще го направя, но не мисля, че ще имам успех.” Така сами си създават препятствия. Човек не знае, че всяка мисъл оставя следа в съзнанието и влияе на ритъма, с който съзнанието работи. В съответствие с ритъма тази мисъл ще стане реалност. Като не познава тези неща, човек действа срещу себе си. Дори само един моментен грешен подтик може да породи препятствие по пътя, което да продължава да действа през целия живот.
Това състояние на съзнанието се изживява и в съня, тъй като сънят е реакция на преживяванията наяве. Най-удивителното, което можем да научим от съня, е, че той има свой език, а истинското познаване на сънищата ще ни покаже, че всеки индивид има специфичен за неговата природа език на съня. Сънят на поета, сънят на работника, на царя или на бедняка, всички те са различни. Различията са много и не можем да интерпретираме сънищата на хората по един и същи начин. Първо трябва да знаем кой е сънуващият. Не трябва да се тълкува самият сън, а да се познава човекът, на когото това се е присънило. Тълкуването зависи от неговия етап на развитие, от професията, амбициите и желанията, настоящето, миналото и бъдещето му, от неговите духовни стремления.
Езикът на сънищата е различен, но има нещо, което може да ни насочи – в будно състояние човек е отворен за външни влияния. Например, понякога умът е рецептивен, а друг път е експресивен. Когато умът е рецептивен, всяко впечатление, оставено от хората, се отразява в съзнанието. Понякога се чувстваме потиснати, без да можем да открием причината. Друг път пък сме изпълнени с радост и отново не знаем защо. Щом почувства нещо, човек веднага се опитва да намери причината и разумът е готов да му даде отговор, бил той правилен или грешен. В момента, в който се запитаме: “Защо се смея?”, умът ни предлага причина. В действителност този отпечатък е дошъл от някой друг, но според човека причината е съвсем различна. Така че много често в съня разумът отговаря на питанията на търсещия ум и оформя мислите и фантазиите, които се леят волно, когато силата на волята не контролира ума. В този момент умът се държи като актьор на сцена – свободен, неконтролиран от волята. Когато това стане, е възможно той да е в рецептивно състояние и да попадне под въздействието на други хора, приятели или неприятели, да бъде повлиян от всеки, който мисли за сънуващия или е свързан с него по някакъв начин.
Хората, които са духовно настроени или са установили контакт с душите на починали, също усещат въздействието върху душите им под формата на напътствия или предупреждения. Възможно е да изживеят и инициация или понякога да изпадат в заблуда и объркване. Но всичко това става на ниво, където изживяванията на съзнанието не зависят от физическото тяло и сетивата.
Третото изживяване на съзнанието суфиите наричат джабарут, а ведическият термин е сушупти. В това състояние съзнанието няма здрава връзка със света, не внася в него свои изживявания, освен чувството на радост, на нови сили и бодрост. След това състояние можем да кажем само: “Много добре се наспах и сега се чувствам отлично.” Всъщност причината е, че съзнанието е било освободено от болката, тревогите и всички дейности и ограничения на живота. Дори затворникът може да се радва на блаженството на това състояние, когато спи дълбоко, защото тогава не знае дали се намира в дворец, или в затвор. Усещането, което дава това състояние, е по-хубаво от царския живот.