Когато човек се вижда в съня си, какво показва това? Че след така наречената смърт той не е безформен, че нищо не губи, а се сдобива с изгубената свобода. Тъй като човек не знае това, той се бои да изгуби физическото си тяло и изпитва ужас от смъртта. Но какво е смъртта? Смъртта е сън – заспиване на тялото, което е било само обвивка. Можем да махнем обвивката и пак ще сме живи. След всичко казано за смъртта човек ще осъзнае, че е жив, че не е изгубил, а е спечелил. Ние сме във физическия свят, за да се учим, а сънят ни учи, че има действащ закон, че всичко, което изглежда изненадващо, случайно, не е било такова. Изглеждало е случайност, тъй като не сме виждали връзката с обстоятелствата.
Нищо не се случва, без преди това да е минало през ума. Човекът му е обърнал гръб и вижда само проявленията. Когато започне война, не казват ли във всички страни: “Ние не знаехме”? Да, за спящите е било така, но будните са виждали назряването. Същото може да се види във всички сфери на живота. Всяка случайност, приятна или неприятна, е предшествана от дълга подготовка. Първо тя съществува в ума, а после и на физическо ниво.
Сънят показва дълбините на живота и чрез него виждаме нещата. Всеки сън ли има смисъл? Да. Просто има хора, които не познават езика на съня. Същото се отнася за умовете. Някои умове все още са неспособни да изразят себе си, затова сънищата им са обърнати с главата надолу и в тях цари хаос. Сънуваме коза с уши на слон. Умът иска да се изрази. В това, което казва малкото дете, има смисъл, но то все още не се е научило да говори, няма думи. Може само да плаче и да издава звуци, но в тях е скрит смисъл. Същото е със сънищата, които не са точно изразени. Всяко нещо има значение, но липсата на разбиране от наша страна е това, което ни държи в неведение за това значение.
Ами сънищата, лишени от какъвто и да е смисъл, които понякога имаме? Те се дължат на състоянието на ума. Ако то не е хармонично, ако ритъмът на ума не е правилен, сънят е толкова объркан, че човек не може да го разтълкува. Все едно да пишеш писмо в тъмното. Въпреки всичко, това е писмо и в него има замисъл. Дори човекът, написал писмото, да не може да го разчете, то си остава писмо. Ако той не може да разбере смисъла на съня си, това не означава, че сънят няма смисъл, а че писмото, което сам е написал, е толкова объркано, че дори той не може да го прочете.
Някой може да попита: Как умът ще се научи да изразява себе си? Той трябва да стане себе си. Умът често е разстроен, нехармоничен, неспокоен. Когато е пиян, човек иска да каже “да”, но казва “не”. Същото се случва с изразяването на ума в съня. Науката на сънищата е удивителна. Не е ли чудно как сънят на поета е поетичен, а на музиканта – изпълнен с хармонията на звуците? Защо е така? Защото умът им е трениран. Умът им е станал отделен индивид. Той изразява себе си в сферата, в която се изразява самият човек. Понякога чуваме за невероятните сънища на поетични души, в които можем да проследим развитието от първото до последното действие и да открием смисъла.
Още по-интересен е символният сън и проникването в значението му. Удивително е, че простият човек има простички сънища, а когато човек е объркан, сънищата му също са объркани. В директния сън, когато изпитваме страх, радост или мъка, виждаме какви сме. Тогава сънят не прилича на сън, а е реален като живота на физическото ниво. Но нима този живот не е сън? Нима очите не са затворени? Царят е забравил, че е цар. Казваме: “О, това е само сън, няма значение.” Този сън обаче може да разкрие целия ни минал живот, или пък да се сбъдне още утре. Той е сън само на физическо ниво. Превърнат е в сън от състоянието на ума.
Казваме: “Да, но като се събудим, виждаме къщата. Следователно тя е реалност. А ако сънуваме дворец, после той изчезва.” Това е вярно и не е вярно. Дворците, които строим в света на сънищата, са в много по-голяма степен наше притежание. Когато тялото умре, те остават, тях винаги ще ги има. Ако сънят е бил приятен, ще се появи удоволствие. Ако сме сънували любов, светлина, те са там. Те са съкровище, на което можем да разчитаме и което смъртта не може да ни отнеме. Това ни дава прозрение за казаното в Библията: “Където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.” Ще го усетим и ако сравним сънищата с будното състояние. Колкото по-дълго време поддържаме нещо, толкова по-здраво се установява то. Така създаваме света, в който живеем. Това е тайната на живота. Но как могат думите да го обяснят?