Друга форма на съня е видението. В него човек вижда ясно какво ще се случи или какво се е случило преди много години например. Видението е като проблясък. Кога го получаваме? Когато сърцето е насочено към божествения ум. Защото всичко е там и е живо. Шахът наредил на великия персийски поет Фирдоуси да напише историята на страната. Обещал му златна монета за всеки стих. Фирдоуси се оттеглил в усамотение и започнал да записва многовековните традиции. Хора, животи, събития – всичко това той виждал, като че ли се разигравало пред очите му, и го записвал в стихове. Когато се върнал в двореца, шахът останал удивен. Но на света винаги ще се намерят хора, които да отхвърлят подобни постижения. Мнозина в царския двор го критикували и изразили скептицизъм. Стигнали дотам, че казали на шаха, че всичко е плод на въображението на Фирдоуси. Това дълбоко го наранило. Той взел ръката на онзи, който най-много говорел против него, сложил я на главата си и казал: “Затвори очи и виж.” Пред очите на човека всичко преминало като филм и той възкликнал: “Видях!” Но сърцето на поета било наранено и той не пожелал златото.
Какво послание са отправили великите души, пророците, учителите, Рама, Кришна? Не е било въображение, а записът, който се намира в дълбините на божественото и който те са открили, пророчеството, споделено със света като урок, като писание. То е директно причастие, давано от всички учители.
Видението е по-ясно по време на сън, отколкото в будно състояние. Причината е, че когато спи, човек живее в свой собствен свят, докато наяве той е само отчасти в този свят и повече във външния. Всеки феномен се нуждае от място, на което да протече. Не само звукът е доловим, а и ухото прави чуването му възможно. Умът е мястото, на което се получават впечатленията, както ушите са мястото, от което се приемат звуците. Ето защо естественото състояние на сън е като дълбока концентрация, като дълбока медитация. Затова всичко, което се явява в съня, има значение.
Накрая има още една стъпка и това е откровението. Необходимо е известно духовно развитие, за да повярва човек, че откровението съществува. Животът разкрива, природата разкрива, Бог също. Затова на персийски Бог е Кхуда, тоест разкриващ себе си. Науката, изкуството, културата, познати на човека, са се появили и все още се появяват чрез откровението. С други думи, човек се учи не само от книгите, но и черпейки познание от човечеството. Детето наследява не само особеностите на своя баща и на предците си, но и на расата, на нацията, така че можем да кажем, че човек наследява качествата на цялата човешка раса. Ако дълбоко осъзнаем познанието, складирано зад булото, което го закрива, ще разберем, че имаме право на това наследство. Това ни дава ключ към разбирането на тайната на живота – познанието се добива не само отвън, но и отвътре. Това, което научаваме отвън, можем да наречем познание, а това, което черпим отвътре – откровение.
Откровението идва отвътре. То кара сърцето да се разкрие и душата да се възроди. Когато стигнем до това състояние, всичко оживява – скалата, дървото, въздухът, небето и звездите, всичко е живо. Тогава човек започва да общува с всички неща и създания. Каквото и да погледне – природата, хората – той чете историята им, вижда бъдещето им. Когото и да срещне, преди още да е изречена и дума, той започва да общува с душата му. Преди да е задал въпрос, душата започва да разказва историята си. Пред него всеки човек и всеки предмет са като отворена книга. В него вече няма онова постоянно “защо”, което често виждаме в хората. “Защо” не съществува вече, тъй като отговора на всеки въпрос той открива в себе си. И докато този отговор не се появи, каквито и знания да е получил отвън, “защо” ще продължи да съществува.
Отново някой ще попита: „Как се стига до това откровение?“ Отговорът е, че в цялата вселена няма нещо, което да не може да се открие в човека, стига той да пожелае това да стане. Но ако сам не го открие, никой не може да му го даде, защото истината не се научава – истината се открива.
Водени от това убеждение, мъдреците на Изтока са се оттегляли в усамотение и са седели в медитация, за да дадат възможност на откровението да се появи. Без съмнение животът днес прави уединението трудно. Но това не означава, че човек трябва да остане в неведение за най-доброто, което е скрито в него. Защото в сравнение с блаженството на откровението всички съкровища на земята са нищо. Откровението е вълшебната лампа на Аладин. Веднъж открием ли я, тя пръска светлината си във всички посоки и всичко се разкрива.