Глава деветнадесета
ПРОЗРЕНИЕ (1)
Прозрението можем да сравним с гледката през телескоп. Отдалече виждаме обширен хоризонт. Като гледаме по-малка част от хоризонта, виждаме нещата ясно, тъй като ги виждаме в детайли. Отдалече нещата не се виждат в детайли, но пък добиваме цялостна представа. Същият закон може да се приложи към прозрението. Когато погледнем един човек, добиваме представа за неговия характер, а когато погледнем група хора, добиваме усещане за групата.
Сърцето е телескопът на душата, а очите са телескопът на сърцето. Както гледайки през очилата, виждаме не с тях, а с очите, по същия начин когато виждаме чрез очите и сърцето, този, който вижда, е душата. Очите не притежават силата да виждат, а само способността да помагат на душата да вижда. В момента, в който душата си тръгне, очите не виждат. Следователно дори сърцето е телескоп, който ни помага да възприемаме и разбираме всичко, към което се стремим. В същото време не сърцето вижда, а душата.
Както има късогледи и далекогледи хора, така има такива, които с окото на ума виждат нещата от разстояние, но не виждат нещата наблизо, а други виждат всичко, което е наоколо, но не виждат надалече. Казват, че това, което вижда, е третото око. Вярно е, но понякога третото око гледа през двете физически очи и тогава същите тези очи виждат нещата по-ясно. С помощта на третото око очите ни могат да проникнат през стената на физическото съществуване и в умовете на хората, в техните думи и дори по-далече. Когато започнем да виждаме, първото нещо, което се случва, е, че всичко видяно добива по-голямо значение, по-дълбок смисъл отпреди. Всяко движение, жест, формата, чертите, гласът, думите, изражението, атмосферата, всичко изразява природата и характера на този човек. Като не знаят тази истина, мнозина искат да изучават физиогномия, френология, графология или хиромантия. Но в сравнение с ясното виждане всички тези науки са ограничени. Те предлагат знания, които обаче са твърде нищожни в сравнение с прозрението, което човек притежава. Освен това разчитането на характера не се учи, а се открива. Това е усещане, което се пробужда. Няма нужда да го усвояваме. То е наша способност.
Освен този вид прозрение има и друг – прозрение за делата. Независимо дали става дума за бизнес, професия, състояние или житейска ситуация, щом прозрението е ясно, човек разбира състоянието на нещата. Това, което създава трудности в живота, е липсата на познание. Проблемът може да е малък, но когато не го познаваме, той се превръща в най-неприятният и сериозен проблем, защото не го разбираме. Може да го анализираме и да разсъждаваме над него, но без прозрение той винаги ще ни обърква. Именно развиването на прозрението ще ни даде ясна представа за делата, обстоятелствата и проблемите в живота.
Способността за виждане се нуждае от насочване. За да погледнем наляво или надясно, трябва да насочим очите в съответната посока. Това насочване е работа на волята. От всичките двайсет и четири часа в денонощието може би само за десетина минути виждаме под действието на волята. През останалото време виждаме автоматично. С други думи, докато очите са отворени, сърцето е подложено на всичко, което виждаме, и несъзнателно улавяме нещата, които привличат окото и ума. Видяното не е това, което сме имали намерение да видим, а онова, което животът около нас ни е принудил да забележим. Древните мислители и мъдреци от Изтока са носели наметала на главите си, за да контролират това, което виждат. Суфиите са ходели с покрити глави в продължение на години, в резултат на което са развивали такива способности, че с един поглед са прониквали в камъните и скалите. Всичко е въпрос на контрол над зрението. Йогите от всички епохи са действали не само с ума, но и с очите си, постигайки изключителна стабилност на погледа. Следователно очите са представители на душата на повърхността и говорят много повече от думите. Онзи, който може да чете по тях, ще разбере какво е нивото на еволюция на един човек. Този човек дори не трябва да говори. Неговите очи казват дали е доволен или не, благоразположен ли е или не. Любов и омраза, гордост и скромност могат да бъдат видени в очите; дори мъдростта и невежеството – всичко намира проявление чрез очите. Човек, който може да проследи състоянието и характера в очите на друг, несъмнено общува с душата му.
Не много отдавна в Хайдерабад имало мурид, ученик с доста интелектуални наклонности, който много обичал да говори. Учителят му проявявал интерес към интелигентните му въпроси и го поощрявал да говори, макар че на Изток е традиция ученикът да пази мълчание в присъствието на учителя. Един ден учителят бил в състояние на екзалтация, а ученикът както обикновено искал да обсъжда и да спори, което в този момент учителят никак не одобрил. Той казал на персийски: “Хамош”, което означава “тишина”. И ученикът млъкнал. Прибрал се вкъщи и продължил да мълчи. Оттогава никой не го чул да говори, нито вкъщи, нито навън. Минали години, а той мълчал. Дошъл момент, когато тишината му станала красноречива. Безмълвната му мисъл намирала проявление, безмълвното му желание се осъществявало. Тишината му лекувала, мълчаливият му поглед вдъхновявал. Неговата тишина оживяла. Говоренето било това, което през цялото време пречело. В мига, в който затворил устата си, тишината в него се пробудила. Присъствието му било живо. В Хайдерабад хората го нарекли Шах Хамош, царят на тишината, или безмълвния цар. С това искам да изтъкна, че всеки има очи, но се иска време, за да ги изпълним с живот. Очите виждат само донякъде. Това, което може да види по-надалеч, е сърцето, свързано с очите, а още по-надалеч чрез тях вижда душата. Друг въпрос е как да фокусираме очите. Ако искаме да погледнем луната, трябва да насочим поглед към небето, а не към земята. Така че ако искаме да потърсим небето, трябва да сменим посоката на погледа. Точно тук мнозина грешат. Днес на Запад има голям брой ученици, които търсят истината, и много от тях бъркат точно в това отношение. За да видят онова, което може да се види вътре, те гледат навън. Но това е естествена склонност. Ние търсим извън себе си всичко и затова е нормално да търсим извън себе си и вътрешното постигане.