Как да погледнем навътре и какво ще видим? Първо, под “вътре” материалистът разбира в тялото. Всъщност “вътре” означава и във, и извън тялото. Да си представим светлината на лампата – тя е вътре, но и извън лампата. Така е и с душата – тя е и вътре, и вън. Така е и с ума – той е вътре и отвън, не е ограничен в тялото. С други думи, сърцето е по-голямо от тялото, а още по-голяма е душата. Същевременно душата обитава сърцето, а сърцето – тялото. Това е най-великият феномен и трудно може да се обясни с думи. Съществуват интуитивни центрове и за да ги видим, трябва да обърнем очите назад, навътре. Тогава същите очи, които виждат навън, виждат и навътре. Но това е само едната част от вътрешното виждане. Другата не се извършва с очите, а със сърцето. Когато човек съумее да вижда по този начин, болката и удоволствието, радостта и тъгата на всеки, който застане пред него, се проявява в сърцето му – той действително ги вижда, дори по-ясно, отколкото виждат очите. Но това е езикът на сърцето. Този език очите не познават.
На Изток мъдреците били наричани балакуш, което означава “този, който е изпил всички трудности”. За тях житейските трудности били като виното – веднъж изпити, вече ги няма. Не се страхували от тях, не се опитвали да се пазят от тях. Казвали: “Ако сега се опитаме да ги избегнем, другия път те ще ни пресрещнат и все някога ще дойдат. Ако избягаме в един момент, в друг те ще ни срещнат. Затова нека дойдат такива, каквито са, и да ги изпием като вино.” Това е принципът на махадева, на дервишите, на великите факири от всички епохи: да изпият всички трудности като вино. Тогава вече няма трудности. Когато сме в съзвучие с живота, животът се превръща в откровение, защото с него ставаме приятели. Преди това сме били като непознати. Отношението има голямо значение и именно различното отношение прави човек материален или духовен. Не е необходимо да променяме друго – само отношението.
Урокът, който усвояваме с развиването на прозрението, е да не се поддаваме на вълнение поради влиянията, които се опитват да ни извадят от ритъм, а да съхраним вътрешния си ритъм при всякакви обстоятелства и винаги да поддържаме своето равновесие и спокойствие. Понякога това е много трудно, особено когато сме разтърсвани от житейските обстоятелства. Лесно можем да загубим спокойствието си, когато сме изправени срещу влияния, които са предизвикателство за дружелюбното ни отношение. Но именно защото е трудно, постижението е голямо. Стойностните неща изискват преодоляването на трудности. За тях не плащаме – учим, без да плащаме. От сутрин до вечер можем да практикуваме, тъй като в ежедневието си постоянно сме заобиколени от предизвикателства. Имаме хиляди възможности да усвояваме урока на поддържането на приятелско отношение към всички, на храброто посрещане на обстоятелствата, на приемането на всички влияния. Ето как се постига дълбокото прозрение в живота.