Ако има нещо, с чиято помощ да постигнем ясно разбиране, това е разумът, от една страна, и чувството, от друга. Човек, у когото чувството не е пробудено, е едновременно заспал и буден. Това, което е живо, не е разумът, а чувството. За мнозина работата на мозъка е нещо, което е осезаемо, но в същото време не забелязват, че той работи с помощта на чувствата. Всъщност чувството играе ролята на управляващ механизма на мозъка. Механизмът не може да работи без този, който го управлява. Мозъкът не може да работи без чувството зад него. И двете са необходими за постигане на ясно познание. Когато човек не може да разбере себе си, своето въображение, да види своите проблеми в дълбочина, как може да разбере проблемите на другите? Тогава няма общуване между двама души. Днес приятелството често означава професионален интерес, взаимоотношенията се основават на определени материални интереси. Затова човекът не познава чувството. Съюзяването на народите, обединяването на работниците, всичко това се изгражда на базата на личния интерес. Аз съм твой приятел, ако защитаваш интересите ми! Затова, когато чувството – божественото в човека, доказателството за духа, духовното наследство – бъде притъпено, какъвто и да е животът, това не може да се нарече цивилизация, макар хората да се смятат за цивилизовани.
Ще дойде ден, когато хората ще заживеят по-цялостен живот на високи идеали и принципи, когато чувствата в тях ще бъдат толкова пробудени, колкото и разумът. В този ден познанието ще е духовно, а не взето от книгите. Виждаме как в университетите, в клубове и общества, в различните професии, навсякъде хората, директно или индиректно, търсят познание. Те чувстват, че съществува познание, което е по-истинско. Като че ли всеки е разочарован от житейските преживявания. Може това да е най-преуспелият човек на света – няма никакво значение. Може да е богат, да заема високо положение, но е разочарован, жадува за нещо, което да му даде удовлетворение. Какво е то? То не е във външния свят. То е вътре. Ще го открием в деня, в който се пробудим за реалността на живота. Щом душата се пробуди за реалността на живота, всичко друго става маловажно. Важно е само разбирането, че онова, което ни носи удовлетворение, е в нас.
Когато сърцето се възроди за живот, пред нас се открива нов свят. Като цяло това, което изживяваме в ежедневието, е само възприеманото от сетивата и нищо отвъд това. Но когато започнем да изпитваме фините чувства на сърцето, заживяваме в друго измерение, въпреки че вървим по същата земя и под същото слънце. Затова не се учудвайте, ако откриете същества, които живеят в друг свят, докато се разхождат по тази земя. Най-естественото нещо за човека е да живее в сърцето си, вместо просто да съществува на земята. Хората на Изтока наричат това сахиб-и дил, умът господар.
Ако след това навлезем още по-навътре, заживяваме в душата. Тук естествени стават вдъхновението, интуицията, видението, откровението. Душата започва да осъзнава своето царство. То е същото, за което Библията казва: “Търси първо царството Божие...” Тук започва да вижда душата.
Можем да проникнем дори още по-надълбоко. До този етап можем да стигнем чрез медитацията под ръководството на подходящия учител.
Първото, което трябва да се направи, е да се постигне контрол над погледа. Следва контролът над чувствата. Третият етап е контролът над съзнанието. Ако се постигнат тези три неща, човек започва да гледа навътре. Гледането навътре помага изключително много при гледането навън. Същата сила, с която са заредени сърцето и очите, започва да се проявява навън. Този, който гледа навътре, открива, че когато гледа навън, всичко, което е вътре, се проявява навън. Неговото въздействие е целебно и успокояващо, издигащо и омиротворяващо. Виждането му става проницателно, така че не само човешките същества, но и предметите му разкриват своята природа, характер и тайна.
Глава двадесета
ПРОЗРЕНИЕ (2)
Прозрението се проявява в различни аспекти – във впечатлението, интуицията, вдъхновението, сънищата и откровенията.
Как добиваме впечатления? Всички те достигат до мозъка благодарение на нервните центрове. Навлизането им става предимно чрез дъха, но тук не говорим за дъха, вдишан през ноздрите. Онзи, който е способен да добие представа за човека пред себе си, няма нужда от време за това – той усеща на мига. Много често от пръв поглед той ще почувства дали другият ще му бъде приятел, или не.
Понякога при мен идват хора и ми казват: “Вашата философия много ме интересува, но преди да я приема, искам да я изуча.” И хиляда години да я изучават, няма да стигнат до прозрение. Решаващ е първият миг – или си мой приятел, или не си. Когато двама души се срещнат, се създава доверие и не са нужни години, за да се развие приятелството.