Всеки получава някакво впечатление, когато види даден човек или погледне някаква ситуация. Може да не повярваме на впечатлението, но то така или иначе съществува. Първото впечатление ни казва дали човекът ще постигне успех, дали е прав, дали между двама души ще има приятелство. Когато тази способност е развита, започваме да добиваме усещане за мястото, за хората, за условията. Впечатленията идват при онези, чиито ум е спокоен. Активният ум пречи. Той е като развълнувана вода, в която нищо не се отразява. Оттук следва, че е необходима чистота на ума. В какъв смисъл? Всичко, което наричаме погрешно, не е непременно такова. Някои неща наричаме погрешни, водени от определен морал или принцип, възникнал от механичното действие на ума. Когато умът се поддържа чист от всякаква активност, която го смущава, той става като бистрата вода. Много често водата на ума е замърсена, но когато е в чисто състояние, той възприема по естествен начин.
Умът може да бъде уподобен на фотографска плака. Ако върху него са оставени някакви отпечатъци, няма място за нови. Ето защо той трябва да бъде пазен чист от всякакви нежелани впечатления, за да възприема ясно.
Интуицията достига още по-дълбоко, тъй като чрез нея получаваме предупреждения. Интуитивно може да почувстваме, че определен човек един ден ще ни измами и ще се обърне срещу нас, или пък ще ни бъде верен и можем да разчитаме на него. Или че в някакъв вид бизнес ще имаме успех или неуспех. Просто го знаем. Трудността обаче е в различаването. Вярната интуиция – това е големият въпрос. Има и друг проблем – в момента, в който усетим предупреждението й, разумът, нейният съперник, се намесва и казва: “Не, това не е вярно.” Тогава в ума възникна конфликт и не знаем какво да правим, защото в нас има две чувства едновременно. Ако си изградим навика да улавяме интуицията и да я предпазваме от атаката на разума, тя става по-силна и ще можем да се възползваме от нея. Има много интуитивни хора, но те не винаги успяват да разграничат интуиция от разум и ги смесват, като често се вслушват във втората мисъл, която като последна е по-ясна от първата. Така интуитивното се забравя, а разумното се помни. Човек нарича това интуиция и греши. Разумът и интуицията са съперници, но и двете способности имат своето място, своята важност и стойност. Най-доброто, което можем да направим, е първо да се опитаме да уловим интуицията, да я разграничим, да я познаем и признаем като такава, а после да обмислим това, което тя ни подсказва.
Този, който се съмнява в интуицията, се лишава от нея. С други думи, съмнението се превръща в стена между човека и неговата интуитивна способност. Има и психично действие – с появата на интуицията се проявяват и съмнението и разумът, които замъгляват възприятието. Трябва да се развива вътрешна увереност. Дори да сгрешим един, два, три пъти, трябва да продължаваме, защото с времето ще развием доверие в интуицията си и тогава тя ще стане ясна.
Жените са естествено по-интуитивни от мъжете. Причината е, че жената по природа е по-отзивчива, по-състрадателна и затова е по-възприемчива към интуицията си. Често се случва мъжът да разсъждава и да мисли и въпреки това да не стигне до ясно разбиране, докато жената или някой по-интуитивен човек за миг да постигне яснота по даден въпрос. Това е резултат от интуицията. Тя е способност на сърцето, което чувства в дълбочина, независимо дали принадлежи на мъж или на жена. Качеството на интуицията е свойствено за състрадателното сърце.
Понякога интуицията на кучетата, котките, конете като че ли е по-ясна от тази на човека. Те знаят кога ще се случи нещо лошо, кога ще има смърт в семейството. Знаят предварително и дават предупредителни знаци. Хората обаче са толкова заети с ежедневните си задачи, че не откликват на интуицията на животните. На Изток хората вярват, че насекомите знаят кога ще се случи нещо и предупреждават онези, които разбират – и това е вярно. Птиците винаги предупреждават за наближаваща буря, ураган, дъжд или суша. Човекът естествено е по-интуитивен по природа, но тъй като умът му е погълнат от стотици неща, дълбоките усещания биват заглушавани от ежедневието и той обръща все по-малко внимание на интуицията и вдъхновението. Така той усеща и знае по-малко от животните. Човешкото тяло е средство, телескоп, инструмент, с помощта на който възприемаме знанието за своята вътрешна същност, за обстоятелствата, за другите, за всичко във външния свят.