Сънят или видението е друг аспект на прозрението. Често хората приемат съня за автоматично действие на ума. Това обаче не винаги е така. В ума няма движение, което да е безсмислено. Зад всяко действие и движение се крие смисъл. То е насочено към нещо или съзнателно, или несъзнателно. Няма движение, няма действие, което да няма свой източник.
Има три вида сънища. При първия виждаме ума да следва посоката, в която се е движил през деня, като същевременно подсказва за миналото, настоящето или бъдещето. Има и друг вид сънища, в които умът вижда във всичко обратното на онова, което ще се случи. В третия вид сънища виждаме нещо от миналото да се случва в момента или нещо, което ще се случи в бъдеще. Това доказва, че всичко на физическото ниво първо се формира на вътрешните нива, а след това се регистрира в ума като сън. Когато човек е концентриран, вижда случващото се по-ясно.
Има и състояние на сън, в което човек получава видения. Това става в медитативно състояние. Видението е по-прямо и по-изразително. То може да бъде предупреждение за бъдещето или разкриване на случка от миналото. Във видението човек може да стигне още по-далеч, като установи връзка с невидимия свят. Но то идва само при онези, които са родени с тази способност или са я развили, постигайки пълна концентрация.
Сънят може да бъде символен и това е най-интересният вид сънища. Колкото по-развит е човек, толкова по-фин е символизмът на неговия сън. Сънят на грубия човек има груб символизъм. При поета например, ще има поетични символи, сънят на музиканта ще съдържа музикални символи, а в съня на художника ще има символи на изобразителното изкуство.
В реалистичния сън действително виждаме какво ще се случи. Всичко, което наричаме случайност, е такава само в нашата представа. Тъй като преди това не сме го усещали, го наричаме случайност. Това ни дава прозрение и за така наречената съдба. Съществува план и всичко е планирано. Духът и онези, които са способни да виждат, познават този план. Има мъдреци, които знаят за смъртта си една година по-рано. Случайността не съществува. Когато човек не знае нещо, това означава, че не го вижда, но то е там.
Откровението е още по-велико. То е съвършенството на прозрението. Откровението означава по-висше развитие и започва, когато човек се чувства в хармония с всички и всичко, с всички обстоятелства. Но за да достигне до това ниво, човек трябва да се развива в съответствие с него. Сърцето трябва да вибрира така, че човек се чувства едно с хората, обектите и обстоятелствата. Например, когато не понасяме климата, това означава, че не сме в хармония с него; когато не се разбираме с хората, значи не сме в хармония с тях; когато не можем да се справим с някаква работа, значи не сме в хармония с нея. Ако обстоятелствата ни се струват тежки, това показва, че не сме в хармония с тях.
Откровението е идвало при светците и спасителите на човечеството. Не е измислица това, че светците са говорели с дърветата и цветята, че от морето е дошъл глас и те са го чули, а учителите са общували със слънцето, луната и звездите. Защото колкото по-дълбоко се потопим в живота, толкова повече се убеждаваме, че всичко е живо – създания и предмети, изкуство и природа. Тогава всичко, което виждаме, което възприемаме чрез сетивата, ни говори. Може никой друг да не го вижда и да не го разбира, но всичко изпраща послания. Щом започнем да общуваме с природата, с изкуството, получаваме доказателство за това, защото всичко ни говори. Както е казал големият персийски поет Саади: “Всяко листо на дървото се превръща в страница от Книгата, щом сърцето се разтвори и се научи да чете.”
Когато откровението започне, човек не изпитва нужда да разговаря. Той знае какво иска да каже другият, преди той да е казал и дума. Състоянието на човека или хората, които са пред него, му се разкрива, все едно чете писмо. Другият може да заговори, но и без да го направи, той знае. Това не е четене на мисли, не е телепатия, психометрия или ясновидство, както смятат хората. Откровението съдържа в себе си всички съществуващи феномени. Какво е то? То е по-пълно развитие на вдъхновението. Когато интуитивната способност е напълно развита, човек получава откровение. Всички безмълвни създания и предмети започват да му говорят. Защото какво са думите? Нима не са обвивка на идеите? Нито едно чувство не може да се изрази с думи, нито една идея не може да бъде напълно предадена в стихове. Истинската същност на идеите и чувствата може да бъде видяна само на нивото на самото чувство.