Откровението зависи от чистотата на ума. Много често познавачът на материалния свят не е натрупал истинска мъдрост. Интелигентността е едно, а мъдростта – съвсем друго. Не всички натрупани в ума знания, които сме взели от книгите и от преживяванията в света, са мъдрост. Когато вътрешната светлина огрее познанията от външния свят, тази комбинация дава съвършената мъдрост. Именно тази мъдрост води човека по пътя на живота.
Онези, които са получили откровения, са ни дали книги като Библията, Корана и Бхагавад-гита. Стотици, хиляди години по-късно техните свещени учения са още живи. В същото време обаче не трябва да забравяме, че това, на което те учат и проповядват, е интерпретация на живата мъдрост, която не може напълно да бъде изразени с думи. Човек може да постигне това живо познание, само когато сам го е изживял, отваряйки сърцето си. Тогава целта на живота е осъществена.
Глава двадесет и първа
РАЗШИРЯВАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО
Съзнанието е разумът, разумът е душата, душата е духът, а духът е Бог. Следователно съзнанието е божественият елемент, то е Бог в нас. В зависимост от съзнанието сме малки или големи, издигаме се или пропадаме, ставаме ограничени или се разширяваме. Както в гръцката мистична символика, така и на други места крилете на орела са олицетворение на съзнанието. Когато крилете са разперени, има разширяване на съзнанието, което може да се нарече и разгръщане на душата. По който и път да поемем към духовното развитие, независимо дали е религия, окултизъм, философия или мистицизъм, трябва да стигнем до разширяване на съзнанието.
Какво е съзнанието? Когато кажем “зареден пистолет”, имаме предвид, че в него има куршум. Съзнанието е разумът, зареден с познание, с отпечатъци на идеи. Когато говорим за филм, къде е той? Той е на екрана, но ние не виждаме екрана, а картината. Съзнанието е чист разум, който е натоварен с идея, разум, който осъзнава нещо. А какво е разумът? Разумът е душата и той е единственият знак за нея, който можем да открием. Много често, понеже не разбират, хората казват, че душата живее в сърцето – в лявата или дясната страна на човека. В действителност обаче има нещо, което я представлява по много по-изразителен начин, и това е разумът.
Има една история, която демонстрира идеята за универсалното, или цялостно, съзнание, различаващо се от индивидуалното. Имало някога един маг, който започнал да си представя, че е течен, че се лее, издига се и спада – и се превърнал в море. После си представил: “Сега съм твърд.” Атомите се групирали, замръзнали и той се превърнал в лед. После си помислил: “Сега не съм толкова студен. Ще опитам да бъда твърд и да не се разтопя.” И се превърнал в камък. После казал: “Сега искам да се променя. Не искам да остана камък.” И станал дърво. “Но все още не се движа, не работя.” Започнал да се огъва, да се мърда и се превърнал в насекомо. Но си помислил: “Колко безпомощно е насекомото! Искам да си играя и да пея” – и се превърнал в птица. Тогава казал: “Искам да бъда по-плътен и голям и да се чувствам по-разбиращ.” Превърнал се в животно. Накрая казал: “Искам да се изправя на задните си крака, да си изпъна гръбнака” – и станал човек.
Това са способностите на мага, който иска, който си представя нещо и се превръща в него. Откриваме тази идея в писанията. В Корана се казва: “Бъди – и то става.” Всичко било дело на мага – превръщал се във всичко, което осъзнавал. Първо било съзнанието, а после идеята, която то поддържало, се проявявала.
Възниква въпросът: щом е имал силата да мисли и да се превръща в различни неща, защо не е разкрил самия себе си? Отговорът е, че когато човек каже: “Искам да си почина, да спя”, той естествено е изгубил своята активност. Превръщането в нещо е ограничило божественото, универсалното съзнание. Това ограничаване го е лишило от собственото му съзнание. Това е най-дълбокият момент от метафизиката. Например, когато съзнанието е помислило: “Ще се превърна в камък, аз съм камък”, то е станало камък. Съзнанието не е изгубило своята течна същност, но разумът вече не е знаел за нея. И все пак, когато магът си е помисли: “Ще стана камък”, какво е отишло в камъка? Една малка негова мисъл. Само че заради тази мисъл той не можел да изразява себе си, нито да се чувства така, както се е чувствал като маг. Когато се е превърнал в камък, той не е чувствал поради тази мисъл. Не е чувствал нищо.