Начинът за вътрешно разширяване е да затворим очите и ума за външния свят и вместо да се стремим навън, да се опитаме да се насочим навътре. Действието на душата е насочване навън, нагоре, напред или настрани, назад или в кръг. Тя е като слънцето – то праща потоци светлина във всички посоки. По същия начин и душата излъчва през петте сетива. Но когато петте сетива са под контрол и дъхът е насочен навътре, ушите не чуват, устата не говори. Тогава петте сетива се обръщат навътре. Щом сетивата бъдат затворени с помощта на медитацията, душата, до този момент привикнала да се насочва навън, започва да се насочва навътре. По същия начин, както добиваме опит и сила от външния свят, започваме да добиваме опит и сила от вътрешния. Така душата достига все по-навътре и по-навътре, докато докосне първоизточника, Божия дух. Това е начинът за вътрешно достигане.
Начинът за външно достигане е разширяването, което постигаме, като променяме възгледите си. Тъй като ние сме ограничени, възгледите ни също са такива. Мислим си: “Аз съм един, а той е съвсем друг.” Превръщаме собствените ни представи в препятствия. Ако живеем и общуваме с душите на всички хора и същества, хоризонтът ни би станал толкова просторен, че да обхване и невидимия свят. Именно по този начин се постига духовното съвършенство. С други думи, духовното съвършенство е разширяване на съзнанието.
Понякога хората питат: Какво е космическо съзнание? Каква е природата на това състояние? Това е състояние, което трудно може да се предаде с думи. Ако може да се даде някакво обяснение, то е чрез пример – когато виждаме, не чуваме, а когато чуваме цялостно, не виждаме. Тоест всяко сетиво върши пълноценно своята работа, когато само то е активно. Когато виждаме нещо, докато някой ни говори, не виждаме цялостно. Познавах дете, което изпитваше силен интерес към музиката. Докато слушаше музика, то затваряше очи – само тогава можеше да й се наслади напълно. Но да слушаш музика, докато пиеш сок и ядеш сладолед, е нещо съвсем различно.
Състоянието на медитация е различно. Там няма ограничения. По време на медитация всички сетива са балансирани, пробудени и същевременно заспали. Да бъдем затворени към външния свят и въпреки това да сме напълно пробудени, това изживяване не може да се предаде с думи. То трябва да се изпита.
Практикуването на медитация се определя индивидуално. Методът, подходящ за един човек, може да не е добър за друг. Има един източен символ, нещо като играчка – три маймуни, първата от които си е закрила очите, втората – ушите, а третата – устата. Това е основният принцип в медитацията, ключът към вътрешното разширяване. Този символ обаче може да се пренесе и във всекидневието и смисълът му от морална гледна точка е да не виждаме лошо, да не чуваме лошо, да не говорим лошо. Ако човек даде това обещание, може да постигне много и да напредне по пътя, като практикува тези три принципа във всекидневието си. Никога не говори против някого, никога не обръщай внимание на това, което се говори против някого, и никога не виждай зло. Ако затворим очите, но не затворим ушите и устата, няма да постигнем нищо.
Води ли развитието на вътрешното съзнание до изолация, до отделяне от света, може да попита някой. Ние сме в света, затова колкото и да се опитваме да избягаме в духовните сфери, ще бъдем запратени обратно на земята. Тук е мястото ни, докато сме във физическото тяло. Затова най-добре е да следваме процеса по друг начин – за да постигнем вътрешно разширение на съзнанието, несъмнено трябва да навлезем навътре, трябва да се затворим към външния свят, но в същото време трябва да се стремим да практикуваме и външно разширение на съзнанието. По този начин има баланс.
Тези, които се развиват само духовно, стават едностранчиви. Те разширяват само вътрешното, но не и външното съзнание. Това води до дисбаланс. Може духовно да притежават необикновени способности, но нямат баланс. По тази причина мнозина гледат на духовния човек, като че ли мозъкът му нещо не е наред. Ако такова е разбирането на света, трябва да сме много внимателни, за да не създаваме у хората подобно погрешно впечатление. Ако работим, ако се занимаваме с бизнес, трябва да го вършим цялостно, доказвайки на света, че можем да бъдем практични колкото всеки друг, че притежаваме икономическа мисъл и сме редовни, систематични, упорити и ентусиазирани. Трябва да показваме всички тези качества и същевременно да се развиваме духовно, но именно чрез тези качества да докажем своята духовност.
Част четвърта
СВЕТЪТ НА УМА