Глава първа
На езика на поетите суфии светът на ума се нарича аина хана, Дворецът на огледалата. За явленията в този огледален дворец знаем много малко. Не само при хората, но и при по-нисшите творения се наблюдава феноменът на отражението. Човек се пита как миниатюрните микроби и червеи, дребните насекоми, които се хранят с други малки форми на живот, намират и привличат храната си. Всъщност, техният ум се отразява върху малките форми на живот и тогава те стават тяхна храна. Учените твърдят, че животните нямат ум. Донякъде това е така. Те нямат това, което учените наричат ум. Но според мистиците разумът, който съществува в човека, може да се открие и в по-нисшите създания, макар и в по-малка степен. Те имат ум, но той не е толкова ясен. Така че в сравнение с човека може да се каже, че нямат ум. В същото време обаче за мистика, който нарича ума огледало, техният ум може да не е толкова ясен, но все пак е огледало.
Чифтосването, привличането, враждебността и борбите, които се пораждат между птиците, всичко това става не като мисъл или въображение, а като отражение от едно огледало в друго. Какво показва това? Че езикът на по-нисшите творения е по-естествен от създадения от човека, който твърде много се е отдалечил от естествения интуитивен начин на изразяване. Всеки ездач ще каже, че удоволствието от ездата е много по-голямо от който и да е спорт или забавление. Може и да не успее да обясни причината, но тя е във феномена на отражението – когато неговата мисъл се отрази върху ума на коня, когато умовете им са фокусирани един върху друг и конят знае къде иска да отиде ездачът, колкото повече разбиране има между двамата, толкова по-голяма е радостта от ездата. След нея вместо умора, човек изпитва възторг. Радостта е по-голяма от умората. Колкото по-силна е връзката между умовете на коня и ездача, толкова повече радост извлича от това изживяване ездачът, а също и конят, който постепенно започва да разбира своя ездач.
Една история разказва за ездач на арабски кон, загинал на бойното поле. Наоколо нямало никой, който да се погрижи за мъртвото тяло. Конят останал три дни под палещото слънце, без да яде, докато дошли хора и взели тялото на ездача. Конят пазел тялото на господаря си от лешоядите. Друга история разказва за куче, което след смъртта на своя другар три дни не спряло да лае и след това умряло. Това е отражението, чрез което животните общуват едно с друго.
В цирка виждаме коне и други животни, които отлично се справят с командите на дресьора. Това действие на ума им ли е? Научили ли са тези номера? Не, не са ги научили. Това не е в ума им. В мига, в който човекът застане пред тях с камшик в ръка, мисълта от неговия ум се отразява върху техните умове. Без присъствието на човека те нямаше да работят, нямаше да се сетят да правят такива неща. Причината, както се казва в Корана, е, че човекът е създаден като глава на всички творения. Това означава, че всички създания около него, малки и големи, са привлечени от неговия магнетизъм. Всички те са привлечени от него и го слушат, защото той е представителят на божественото и те несъзнателно го разбират и се подчиняват. Слоновете в Бирма работят в горите и носят тежки дървени трупи. Но мисълта на човека е това, което ги командва. Отразена върху техния ум, тя ги кара да работят. При едно по-задълбочено изследване ще видим, че това не е дресировка, а отражение. Човекът мисли, а животното изпълнява мисълта. То, така да се каже, се превръща в ръцете и краката на своя господар. Мисълта свързва две същества в едно. Както се казва в един персийски стих, когато две сърца се слеят, прокарват път през планината. Между човека и животното може да се установи такава връзка, но между човешките същества трудно се създава подобна единност.
Когато Данаил влязъл в пещерата, лъвовете били усмирени. Той ли ги е накарал да се укротят? Не. Омиротвореното сърце на Данаил се е отразило върху лъвовете и те са станали като него. Неговият покой станал техен покой. Някой може да попита дали след като Данаил е излязъл от пещерата, те са продължили да бъдат кротки. Вероятно вече не са били такива, но това не означава, че нещо не е останало в тях. Все пак звярът си е звяр и щом Данаил си е тръгнал, животните са се върнали към лъвската си природа.
Много често птиците и животните предупреждават за смърт в семейството. Човек би помислил, че те знаят отнякъде или имат ум, който мисли за тези неща. Всъщност обстоятелствата се отразяват върху тях. Състоянието на умиращия, мислите на хората около него, състоянието на космоса в този момент, атмосферата, всичко се отразява в ума им. Те знаят и започват да изразяват това, което чувстват. По този начин предупреждават за наближаващата смърт.