Глава втора
Феноменът на отражението е различен по своята природа и характер и това се дължи най-вече на личностните особености. Човекът, чиято мисъл се отразява в сърцето на друг, може да има конкретна форма в мисълта си, да е способен да я задържи като модел или картина. В този случай отражението в сърцето на другия е ясно. Но ако умът е толкова слаб, че не може да се концентрира върху мисълта, тя се колебае и не може да се отрази правилно в ума на другия човек. Ако умът не е в добро състояние, картината не е ясна. Ако умът е разтревожен или прекалено активен, той не може да предаде цялостно отражение.
Умът е като езерото. Ако има вятър, водата се вълнува и отражението е неясно. Когато водата е неподвижна, отражението е чисто. Същото е и с ума. Спокойният ум е способен да приема отражения. Ум, който е мощен, способен е да оформи мисъл или картина и да я задържи, проектира с лекота и няма препятствие, което може да го спре.
Сърцето ли отразява ума, или умът – сърцето? Първо, трябва да се знае, че умът е повърхността на сърцето, а сърцето – дълбините на ума. Следователно ум и сърце са едно и също нещо. Ако го наречем огледало, то умът е повърхността на огледалото, а сърцето – неговата дълбочина. Всичко се отразява в едно и също огледало. “Огледало” е много хубава дума, защото се отнася и до ума, и до сърцето. Ако отражението дойде от повърхността на сърцето, то докосва повърхността. Ако дойде от дълбините на сърцето, достига дълбините. Така е при неискрения човек – гласът му идва от повърхността и стига до ушите. Гласът на искрения човек идва от дълбоко и прониква надълбоко. Идващото от дълбоко достига до дълбините, а идващото от повърхността остава на повърхността.
Нищо не може да раздели два ума, фокусирани един върху друг. Всеки, чието сърце е изпълнено с любов и нежност, долавя, че две души, проникнати от взаимно разбиране, се намират в общение. Физическото разстояние никога не е пречка пред този феномен. По време на войната видяхме как майките, съпругите и децата на войниците чувстваха връзката със своите любими хора, сражаващи се на фронта, усещаха състоянието им и знаеха кога някой е ранен или убит. Мнозина ще кажат, че това, което стига до тях, е мисълта. Но дори вибрациите на мисълта на най-дълбоко ниво представляват картина, модел. Една мисъл, един конкретен модел или картина се отразява в огледалото на другия и той го усеща мигновено. Отражението не е като разговора. В разговора всяка дума доразвива идеята и така тя се проявява постепенно. При отражението това става мигновено, тъй като цялостната идея е във формата на картина и се отразява в ума, който я получава.
Тази теория ни помага да разкрием тайнството на връзката между живите и мъртвите. Обсебването може да се обясни по следния начин: когато едно живо същество на земята трайно задържа отражението на мисълта на някой от отвъдния свят, това се превръща в обсебване. Когато млад анархист убие някого, често се оказва, че между двамата не е съществувала силна омраза. Обяснението на загадката е, че вече починал враг на убития е отразил мисълта си в пасивния ум на младежа, който, подтикнат от своя ентусиазъм и енергичност, е почувствал склонност да убие някого, без сам да знае защо. Подобни случаи най-често се срещат сред анархистите. Техните крайни убеждения правят сърцата им възприемчиви. И когато получат добро или лошо отражение, те действат в съответствие с него.
Възможно ли е човек от този свят да отрази мисълта си върху онези, които са в отвъдното? Всяка религия е преподавала този урок. Интелектуалната революция обаче не го е схванала напълно. Сред индусите например и до днес има обичай на мъртвите да се поднася всичко, което са обичали – любимите им цветя, цветове, място сред природата, река, планина, дърво. Всичко, което починалите са обичали, живите им го принасят в дар.
Сред някои народи има обичай да се приготвят вкусни ястия, да се горят благовония, да се редят цветя. След като ги предложат на мъртвите, живите си взимат от тях. Защото, колкото и странно да изглежда, именно тяхното изживяване от участието им е това, което ще бъде отразено. Ето защо е редно и те да си вземат. Макар приготвеното да е за мъртвите, те получават даровете чрез живите. Живите са средството за получаването им. Само така може да се даде нещо на мъртвите.
Това ни учи и на още нещо – че онези, които скърбят за близките си, продължават да ги безпокоят и в отвъдното. Вместо да изживяват хубави емоции, които да отразяват към починалите, те трупат болка и им я предават. Най-мъдрото, което можем да направим за онези, които не са вече сред нас, е да насочим към тях мисли на радост и щастие, любов и красота, ведрост и покой. Това е най-добрият начин да помогнем на мъртвите. Някой може да попита дали човек е способен да въздейства на душа от отвъдното до такава степен, че да я накара да упражни специално въздействие върху ума на друг човек от земния свят. Възможно е, но защо да безпокоим духа? Ако човек е способен да въздейства на този дух, защо директно да не въздейства на човека на земята?