Днес, когато материализмът доминира, малцина разпознават случаите на обсебване. Много често обсебените биват изпращани в психиатрични клиники, където лекарите им дават лекарства и ги подлагат на всякакви лечения, мислейки, че мозъкът им е увреден, че имат умствени проблеми или психично разстройство. В много случаи обаче това не е така. Това е само крайният резултат. Когато човек е обсебен, той естествено губи своя ритъм, своя тон и по тази причина не се чувства себе си, чувства се странно. Постоянният дискомфорт разстройва нервната му система, а това води до различни заболявания. В основата обаче е обсебването.
Обсебването може да бъде извършено не само от мъртъв, но и от жив човек. В първия случай се нарича обсебване, а във втория – въздействие. Обикновено обаче душите, които са във връзка със земята, или са привързани към този свят, или са вдъхновители и защитници на земята. Любовта на тези вдъхновители и защитници тече като поток. Възможно е тя да е насочена към отделни хора, но в повечето случаи е за мнозинството. Следователно не можем да я определим като обсебване. Можем да я наречем благословия. Когато душите, които са привързани към земята, отразяват някаква мисъл, причината е потребност. Колкото и голяма да е причината или потребността, това е несъвършенство, защото ограничава. Освен това творението е феномен, при който всеки индивид има свобода, има правото да е свободен. Когато е лишен от тази свобода чрез обсебването, каквато и помощ да получи, той ще си остане в ограничено състояние. Нещо повече, възможно е индивидът да се пристрасти към обсебването. Когато бъде излекуван от него, той не се чувства себе си и има усещането, че животът, който е водил дълго време, сякаш му е отнет.
Автоматичното писане е проява на медиумни способности. Човек с такива способности е естествено предразположен към автоматично писане. По този начин той усеща и установява връзка с души, които витаят. Няма значение каква е душата. От нея той започва да взима отражения и ги записва на хартия. Има хора, които, след като проявят интерес към една душа, концентрират вниманието си само върху нея. Установява се връзка и, естествено, общуването между тях е често. Тази игра обаче крие опасности. В началото е интересно, но после може да е трудно да се измъкнеш.
Известен е един случай с човек, който навлязъл в толкова дълбоко общуване с духовете, че те не го оставяли на мира дори за миг. Било същото като телефонът да звъни денонощно и постоянно да го търсят. Любопитното е, че той живеел с тях. Често им казвал: “Не ви искам. Вървете си, махайте се”, но те отново се връщали. Горкият човек денонощно бил подложен на “телефонните им обаждания”. Той вече не можел да се защити, след като веднъж им бил дал възможност да го обсебят. Толкова силно се бил фокусирал върху отвъдния свят, че не можел да затвори вратата.
Освен всичко друго, това е голямо напрежение за нервите, които трябва да са много фини, за да се установи контакт. Интуитивните центрове в тялото са изградени от фини нерви, по-фини, отколкото можем да си представим. Те не са материя, не са и дух. Те са нещо по средата. Когато тези фини нерви станат чувствителни, може да се установи връзка с другия свят. Но тогава възниква проблем – плътните вибрации на земята са твърде груби за нервите. Те не могат да отговорят на изискванията на този плътен, материален свят, защото са станали твърде фини. Резултатът е заболяване на нервната система.
Неодобрение към склонността към такъв вид общуване изразих поради загриженост за медиумите, които големите изследователи на спиритизма използват, а не като човек, който не вярва и се подиграва с тези неща. Водеше ме мисълта за доброто на простодушните хора, чийто живот бива съсипан, защото други искат да открият някаква тайна. И какво откриват в края на краищата? Нищо. Не зрителят ще разкрие тайната на пиесата, а самият актьор. Ето къде е радостта. Ако искат да преживеят нещо, трябва сами да го направят и да приемат последствията. Но да използват млад и неопитен човек с медиумни способности и да печелят от неговата разруха, това няма да им донесе нито щастието, нито познанието, което търсят. Казано накратко, чрез отражението се установява общуване, което може да бъде или между живи същества, или между жив човек и душите, които са си тръгнали от земята. Това отражение зависи от силата и яснотата на ума.