— Суна тук ли е? — попита Бреки, докато очите му шареха наоколо.
— На работа е — отвърна Роберт, като пое тежката детска седалка и внимателно я остави на пода.
Бреки сви рамене, обърна се и тръгна към зеления пикап, който беше оставил на средата на тясната уличка.
— Ей — подвикна се след него Роберт и подсмръкна с нос. Кафето изобщо не беше помогнало за настинката. — Ей — повтори той. — Какво правеше тук снощи?
Наблюдаваше внимателно, за да види как бившият на Суна ще реагира на тази провокация. Бреки се обърна и го зяпна с широко отворени очи, на лицето му се изписа озадачен израз.
— Какви, по дяволите, ги говориш? Изобщо не съм припарвал до това място снощи.
Роберт чакаше. Това беше достатъчно засега.
— Сигурен съм, че те видях — отвърна той и затръшна вратата.
Знаеше, че не трябва да вдига такъв шум, но малкото момче изобщо не се събуди. Изчака, докато Бреки и ръждясалата му зелена бракма се разкарат, и после внимателно премести Кяртан от детското столче в количката, която държаха в антрето, за да обиколи квартала в дъжда с новите ключове в джоба.
Накрая на улицата спря, обърна се леко и хвърли поглед през рамо, почти без да мисли.
Не се виждаше никой. Но споменът за снощния неканен гост го преследваше като призрак.
8
Ари Тор беше готов за нощната смяна, независимо че се чувстваше уморен. Беше опитал да подремне през деня, но не бе успял да се наспи като хората.
И без това не го чакаше много работа. Може би ще може да поспи няколко часа вкъщи с телефона до леглото. Трябваше да звънне на Исрюн, журналистката от Рейкявик, но тя вероятно вече се бе прибрала, така че това щеше да почака за по-късно вечерта.
Трябваше също да се свърже с болницата и със специалиста по инфекциозни болести тази вечер, за да преразгледа положението с тях. Вторият смъртен случай само разпали страховете на хората във връзка с вируса. Във всички средства за масова информация се обсъждаха описанията на симптомите на медицинската сестра — от повръщането до вътрешните и външните кръвоизливи. Вече бе станало ясно пред каква опасност са изправени и никой не искаше да е следващият. От разговорите с главния лекар беше наясно, че болничният персонал живее в страх дори сега, когато бяха въведени най-строгите планове за действие при извънредни ситуации.
По негово мнение след смъртта на сестрата медиите само подклаждаха страховете на хората, докато властите правеха всичко възможно да уверят широката общественост, че ситуацията е под контрол, и се опитваха да внушат, че предвид всички обстоятелства, фактът, че не са заразени повече хора, е триумф.
Независимо от положението Ари Тор чувстваше, че има повод да е радостен сега, когато отношенията му с Кристин, неговата бивша приятелка, вървяха към подобрение. Бяха се разделили отдавна, но той не бе в състояние да я изхвърли от главата си и накрая се бе появил неочаквано на прага на дома ѝ в Акюрейри, където обаче видя друг мъж. Ревността замъгли ума му и той побесня. В завързалия се бой беше намушкан с нож. Той пое вината изцяло върху себе си, но по някакъв странен начин случката сякаш го сближи с Кристин.
Само че през януари в личния му живот последва ново сътресение. Изненадващ телефонен разговор му поднесе новина, която не беше от тези, които въодушевяват човека през мрачните зимни месеци в близост до полярния кръг.
— Ари Тор ли е? — нерешително попита женски глас.
— Да — отвърна той кратко, гласът не му беше познат.
Да го търсят по име в работно време беше рядкост, затова първо си помисли, че е човек, който има някакво оплакване, човек, който смята, че той трябва да си върши работата подобре. Ех, де да беше така.
— Ти вероятно не ме помниш — продължи жената след кратка пауза. — Срещнахме се в Бльондуос.
И това беше достатъчно. Стресна се така, все едно някой го бе зашлевил. Спомняше си я, макар и не съвсем ясно, доколкото бе възможно през мъглата на онова нощно пиянство. Беше червенокосото момиче, с което се запозна на музикалния фестивал и с което спа същата вечер, есента, след като той и Кристин се бяха разделили.
— Да, разбира се, че си спомням — промълви той.
— Трябва да поговорим. — Настъпи изнервено мълчание, после тя продължи. — Когато се срещнахме, аз имах нещо като връзка с един, в оня момент малко си почивахме един от друг… Но скоро след това ние… знаеш… открих, че съм бременна.
Беше изречението, от което Ари Тор се ужасяваше.