— Моля? И мислиш, че детето може да е мое? — попита той.
— Не съм сигурна. Вече скъсах с приятеля си. Първо го оставих да мисли, че детето е негово, но после трябваше да призная, че не съм сигурна. Скоро след това се разделихме. Трябва да направя тест, за да съм сигурна.
Ари Тор беше наясно, че трябва да се съгласи на теста, колкото и да му беше неприятно. В края на краищата, не можеше да откаже.
Но преди да приключи разговора, той попита:
— Момче или момиче е?
— Момче — отвърна тя и в гласа ѝ прозвуча гордост. — На седем месеца. Искаш ли да го видиш?
Ари Тор се поколеба за момент, даде си време да помисли.
— Не, не сега — каза накрая. — Нека първо се убедим, нали така?
Когато остави слушалката обратно върху вилката, го обхвана някакво смесено чувство на страх и вълнение едновременно. Как, по дяволите, ще каже на Кристин за това? Тогава беше взел решение никога да не споменава пред нея за онази краткотрайна авантюра. И без това не беше нейна работа — по онова време не бяха заедно.
Няколко дни след съдбовния телефонен разговор той сериозно обмисляше да запази новината за потенциалното си бащинство в тайна, да не каже и дума на Кристин, докато връзката им все още се възстановява, да я остави в блажено неведение. Но след като отново се бяха сближили толкова много, идеята между тях да стои лъжа, която ще им попречи да станат истинска двойка, започваше да го притеснява все повече и повече.
И така, накрая той събра кураж и ѝ разказа всичко. Тя го прие по-добре, отколкото той очакваше.
— Не е сигурно, че детето е твое — каза.
— Не мога да го изключа напълно.
— Ще преминем по този мост, когато стигнем до него — отвърна тя с повдигане на рамо и лека усмивка.
Но независимо от лекия тон той усети — почти видя — сериозната тревога зад безгрижното ѝ поведение. Ала беше полесно да остави нещата така.
Взеха кръвни проби от Ари Тор, от момченцето и от бившия приятел на жената. Оказа се, че приятелят и Ари Тор са от една и съща кръвна група, затова следващата стъпка беше ДНК тест. Сега всички чакаха резултатът да излезе. Бяха минали два месеца.
Телефонът на бюрото на Ари Тор звънна, откъсвайки го рязко от тези мисли за бурния му личен живот и връщайки го обратно в настоящето.
На линията беше възрастна жена, която живееше сама, макар да беше доста над осемдесетте. Започна да се извинява за неудобството, но каза, че цял ден не може да се свърже с кооперативния магазин, а спешно ѝ трябвали някои неща: рибно филе, малко ръжен хляб и мляко за нея и котката. Ари Тор обеща да се погрижи, като съзнаваше, че управителят на магазина вероятно е много изморен.
Каза довиждане на възрастната жена и си записа да намине през магазина.
Тъй като нямаше какво друго да прави, реши, че спокойствието и тишината на град в карантина му дават идеалната възможност да прегледа още веднъж папката за Хединсфьордюр.
— Не обещавам нищо — беше казал на Хедин, който го бе помолил да разгледа отново случая и да се опита да открие младия мъж от фотографията, ако е възможно.
Първо беше прегледал старите полицейски досиета, но тези, които намери в участъка, изобщо не стигаха до времената, когато биха могли да съдържат нещо свързано със случая, затова трябваше да се задоволи с материалите, които Хедин му беше дал.
Извади тънката папка и започна да проучва снимката, която лежеше най-отгоре върху малката купчина документи. Беше черно-бяла, леко избледняла. Някой, вероятно Хедин, беше написал няколко имена на гърба ѝ — всички от снимката, с изключение на младежа, разбира се. Групата се беше събрала на стъпалата на ниска тухлена къща. Вляво стоеше Йорун, двайсет и две годишната сестра на майката на Хедин, жената, която умряла, след като била отровена. Няма никаква представа колко малко време ѝ остава, помисли си Ари Тор, загледан във фотографията. Трудно беше да се каже точно колко време преди смъртта ѝ през март 1957 г. е направена. Снегът на заден план му подсказваше, че е все още зима, но толкова далече на север лесно можеше да завали сняг и през пролетта, и през есента. Малкото момче Хедин изглеждаше на няколко месеца вече не беше новородено — така че въз основа на рождената му дата Ари Тор предположи, че снимката е направена през есента или зимата на 1957 г. Йорун гледаше сериозно, лицето ѝ бе обрамчено от къса тъмна коса. Носеше вълнен пуловер и късо палто, очите ѝ бяха вперени в земята пред нея, а не в човека зад фотоапарата.
До нея стоеше непознатият младеж. Нищо в него не изглеждаше необичайно, но след като бе чул историята на Хедин, Ари Тор не можеше да се отърве от чувството, че в него има нещо заплашително. На снимката той виждаше момче, което е на грешното място в грешното време, нежелан гост. Според Хедин никой от присъствалите на сбирката за разглеждане на снимки не го беше разпознал, което показваше, че не е от Сиглюфьордюр. Ари Тор предположи, че е на четиринайсетпетнайсет години. Носеше работни дрехи и фотоапаратът го беше хванал с широко отворени очи. Имаше фино оформен нос, устата беше твърдо стисната, а рошавата коса стърчеше във всички посоки. Бебето беше увито във вълнено одеяло, с дебела шапка на главата и младежът го беше притиснал здраво в ръцете си. Но защо той държеше бебето? И каква беше връзката му със семейството?