Нямаше много неща, с които да се гордее в краткия си живот, и сега отчаяно искаше да сподели новината с някого. Как му се искаше да каже на родителите си, но знаеше, че идеята не е добра.
Баща му Елерт Снорасон беше известен политик, оттеглил се от работа след дълга и успешна кариера зад гърба си и в парламента, и като министър в правителството. Винаги се беше радвал на уважението на своята партия и на политическите си опоненти, но както Снори знаеше много добре, не беше успял да осъществи най-голямата си мечта — да бъде в правителството като министър-председател. Имаше всички изгледи това да се промени, когато преди малко повече от две години финансовата криза доведе до решението за създаване на обединена национална администрация, като всички партии сформират коалиция. Нямаше почти никакво съмнение кой ще е най-вероятният кандидат за министър-председател: Елерт беше забележително непротиворечива фигура въпреки дългата си кариера, освен това имаше най-дълъг опит в парламентаризма от всеки друг. И което беше най-важно, другите членове на парламента, изглежда, му имаха доверие.
Години наред Снори бе носил на родителите си разочарование след разочарование, докато затъваше все по-дълбоко в живот с алкохол и наркотици. Зависимостта му от бутилката и твърдата дрога излезе от контрол точно по времето, когато баща му се готвеше да заеме най-висшата длъжност в страната. Мечтата на Елерт да бъде министър-председател беше разбита точно когато щеше да се превърне в реалност. Той се оттегли по „лични причини“ и на истинската история никога не беше дадена гласност.
Карла, майката на Снори, никога не беше работила и все пак именно тя държеше всички политическите лостове в ръцете си. Снори изобщо не се съмняваше, че успехът на баща му в политиката до голяма степен се дължеше на проницателността и решителността на майка му, мечтата за кабинета на министър-председателя беше колкото на Елерт, толкова и на Карла. Така че, когато кариерата му стигна до своя неочакван край, разочарованието ѝ беше дълбоко и недвусмислено.
Реакцията ѝ беше изключително сурова. Затвори всички врати за сина си. В редките случаи, когато той им се обаждаше, тя не желаеше да говори с него и повече от две години той не беше канен в родния си дом. Снори подозираше, че Елерт има желание да го приеме обратно, но Клара винаги беше управлявала дома си с желязна ръка.
Студенината на майка му към него окончателно доказа това, което той винаги беше подозирал: в политиката няма място за мекосърдечни хора. Поради това дори и през ум не му беше минало да тръгне по стъпките на баща си.
Е, Елерт наистина беше изпуснал възможността да оглави правителството. И как толкова се беше отразило това на ситуацията в края на краищата? Той пак имаше своята успешна и безупречна кариера зад гърба си. А партията се беше преборила за премиерското място и без него. Неоспоримият му престолонаследник Мартейн — семеен приятел и другар от детството на Снори — бе поел щафетата. Партията извоюва лесна победа в изборите, последвали коалицията, с Мартейн на кормилото — лидер на едно ново поколение с голямо бъдеще пред себе си. Снори имаше всички основания да смята, че старецът не притежава необходимата енергия да издържи още една предизборна кампания, да не говорим да постигне такъв успех като Мартейн.
Но може би Снори наистина имаше основание да се чувства виновен. Шибаната дрога.
Дали пък да не поговори за радостната перспектива със сестра си Нана?
Тя винаги беше заета, но от време на време успяваше да поговори с него, стараеше се да запази мирните отношения помежду им, макар съпругът ѝ невинаги да беше съгласен. Един ден, когато ги срещна случайно на улицата, разговорът беше кратък и хаплив, а докато се отдалечаваше, чу зет си да казва — без съмнение нарочно високо, за да стигне до ушите му — че не трябва да позволяват на наркоман като него да се върти около семейството „за доброто на децата“. Скапано копеле.
Сега обаче Снори беше оставил всичко това зад гърба си и сякаш музикалната му кариера бе напът да потръгне.
Отвори лаптопа си и написа съобщение до сестра си, попита я има ли нещо ново около нея и ѝ каза, че той има добри новини, че се надява да сключи договор за запис. Срещата е довечера в „Копавогюр“. Да видим какво ще излезе, написа той, с мисълта, че Нана живее в голяма самостоятелна къща в същия квартал. Мисля си за теб, докато седя тук в студиото. Надявам се да стане. Предай обичта ми на семейството, добави той, защото много обичаше малките, въпреки че рядко ги виждаше.