Макар че беше доста напред в играта — вече беше уговорила интервю с Ари Тор, полицейски служител от Сиглюфьордюр. Той беше необичайно откровен по време на телефонния разговор снощи и щеше да е интересно да си поговорят, дори и само за няколко минути. По навик веднага след разговора беше потърсила информация за него в интернет, искаше да разбере как изглежда. Но търсенето не даде никакви резултати, беше наистина мистериозен мъж.
Баща ѝ беше звъннал в края на вчерашната вечерна смяна. Знаеше за посещението на Фарьорските острови и искаше да чуе новини за майка ѝ. Прекалено горд, за да попита направо дали Ана ще се върне у дома, той се въртеше около темата внимателно като риба около рибарска кукичка. Исрюн почти го съжали и се постара да го ободри, като подхвърли, че това вероятно е временна ситуация, макар думите ѝ да се основаваха единствено на личното ѝ убеждение.
По-късно вечерта майка ѝ се обади от Фарьорите уж за да пита как е минало пътуването. Исрюн беше наясно, че всъщност чака новини от баща ѝ, макар да не зададе и един директен въпрос за него. Помисли си, че двамата страшно си приличат и си подхождат наистина идеално.
На редакционната среща в понеделник сутринта получи темите, които трябва да отразява, в това число да наблюдава ситуацията в Сиглюфьордюр, както и да проследи едно съобщение за нападение, станало през нощта в „Хавнастрети“, полицията я чакаше още работа.
Голямата история на деня се появи чак след като редакторската оперативка беше приключила. Ивар и Мария повикаха Исрюн, за да ѝ съобщят.
— Имаме за теб нещо ново, което трябва да разследваш — каза Мария, както винаги директно преминавайки на въпроса веднага щом Исрюн затвори вратата на офиса зад себе си.
Тя седна и зачака, пулсът ѝ леко се ускори.
— Деликатно е — каза Мария. — Става дума за Елерт Снорасон.
Исрюн веднага си представи стария държавник, сдържан и изпълнен с достойнство. Беше взимала интервю от него единдва пъти. Дали не се е забъркал в някакъв скандал на стари години сега, когато се бе оттеглил от политиката?
— Синът му е замесен в инцидент с кола снощи — продължи Мария, правейки пауза за ефект. — В „Копавогюр“. На тиха уличка в индустриалната зона. Няма свидетели, шофьорът не е спрял.
— Как е той… синът? — попита Исрюн.
— Смятат, че е умрял незабавно.
Настъпи кратко мълчание. Исрюн почувства, че жертвата заслужава малко уважение.
— Ще се заема — каза тя накрая.
— Полицията го е приела много сериозно — обади се Мария. — Смятат, че е било жесток удар, на улица, където бързото шофиране изобщо не е лесно. Пътните условия и без това не бяха добри снощи при този дъжд, но полицаите не изключват вероятността да е било умишлено.
— Ще го съобщим в днешните вечерни новини? — попита Исрюн.
До този момент Ивар беше седял мълчаливо, но сега гласът му показа какво точно мисли за въпроса ѝ:
— Естествено.
— И ще съобщим името му?
Необичайно за Ивар, той се поколеба и погледна към Мария.
— Струва ми се възможно — отвърна тя. — Ще следим за споменаване на името му целия ден днес. Бил е добре познат — редовно лице на нощната сцена на Рейкявик, докато не го пипнали с наркотици. Разбирам, че бил някакъв музикант, свирел пред публика, макар да не е имал голям успех. И не трябва да забравяме, че е бил най-близкият приятел още от детските години на почитаемия ни министър-председател. Това само по себе си е история, истинска приказка. Приятели от детинство: единият се издига до върховете, докато другият затъва в наркотици и е убит в дъждовна нощ.
— Да опитам ли да измъкна коментар от Мартейн? Дали ще е тема, по която министър-председателят ще е готов да говори? — попита Исрюн, давайки ясно да се разбере, че въпросът ѝ е към Мария.
— Прави каквото сметнеш за подходящо — отвърна Ивар. — Искам единствено свястна история.
Исрюн кимна.
— Преди да забравя, възнамерявах да направя кратък материал за вируса, който удари Сиглюфьордюр, за да бъде включен в обзорното ни предаване по-късно тази седмица. Съгласни? — попита тя, отново насочвайки въпроса си към Мария.
— Звучи ми добре — усмихна се Мария.
Исрюн беше доволна от одобрението на Мария, а завистливото изражение на лицето на Ивар беше достатъчно да я стопли отвътре.
12
Беше спокойна нощ.
Ари Тор имаше време на спокойствие да разгледа папката с материалите, донесена от Хедин, но когато усети че клепачите му натежават, реши да си отиде вкъщи, за да поспи малко. Трябваше да застъпи на смяна в полицейския участък по-късно през деня.