Работеше в същата банка, в която работеше и той, и следваше година след него в университета. Беше я забелязал там, но пътищата им рядко се пресичаха. Когато накрая се запознаха на парти в работата, двамата чудесно си паснаха. Сякаш само няколко мига по-късно тя се премести да живее при него в апартамента му. Бяха повече от любовници, бяха партньори и сродни души, прекарваха всеки възможен момент заедно и правеха планове за бъдещето.
И след това тя изчезна, все едно се беше стопила във вечерния мрак. Стана между една бърза вечеря и съня, който така и не дойде в онази нощ; между опърпания икейски диван и замяната му с новия, който смятаха да купят; между предложението му за брак, изречено на едно коляно, и сватбата, която така и никога не се състоя.
Онази вечер се налагаше да остане до късно на работа в банката. Сега, като хвърлеше поглед назад — а той често поглеждаше и прехвърляше напред-назад в ума си едни и същи мисли — работата би могла да почака. Но като млад човек с бъдеще пред себе си, тогава той си мислеше, че извънредните работни часове си заслужават, и често беше последният, който си тръгва от работа. Билджа беше не по-малко амбициозна, но онази вечер си беше у дома. Имаше намерение да се върне в университета и да продължи образованието си по-късно същата година, затова в онази нощ преглеждаше списъка с материали, които трябваше да прочете месеци преди курсът ѝ да е започнал. Този факт я уби.
После той се върна да живее при родителите си. Нямаше никакво желание да продължи да плаща вноските по апартамента, но знаеше, че родителите му ще се погрижат за тях. Щяха да му помогнат да се изправи. Едва ли биха очаквали от него да се върне да живее там, но поне беше нещо, което можеше да бъде продадено, за да не си докара и финансов банкрут за капак на всичките останали неприятности.
Беше спрял да посещава психиатъра. Не помагаше. Каза му, че повече няма нужда от помощта му, въпреки че това изобщо не беше вярно.
Не говореше много и с други хора, дори и с родителите си.
В старите дни беше много по-общителен.
Но толкова много се бе променило. Сега мислеше само за отмъщение.
14
Исрюн седеше изтощена в нюзрума и гледаше вечерните новини на големия екран с колегите си.
Беше традиция да гледат новините заедно в края на деня, готови да отговорят, ако звънне някой недоволен — обикновено имаха по няколко такива обаждания всяка вечер — после следваше кратка сбирка, по време на която обсъждаха събитията от деня.
Първият материал на вечерните новини беше нейният. Според полицейския ѝ източник имаше подозрения, че Снори Елертсон е бил прегазен умишлено.
Нямаше начин да не споменат името на починалия в репортажа. Мария бе взела решението, че името само по себе си е новина, тъй като разглеждаха вероятно убийство, а жертвата беше едновременно син на уважавана политическа фигура и стар близък приятел на настоящия министър-председател. Беше обосновала разкриването на името с думите, че зад нападението може да стои политически опонент, който иска да навреди на правителството или дори лично на Елерт. Исрюн не си беше позволила да отиде чак толкова далече, че да спомене това доста свободно предположение в своя репортаж. От друга страна, източникът ѝ не беше изтъкнал причина защо точно полицията не разглежда инцидента като случаен.
Разбира се, тя говори с полицията и посети мястото с оператор. Нямаше много за гледане, но трябваше да има някакви снимки за вечерната емисия. Реши да покаже внимание към семейството и не звънна нито на родителите на Снори, нито на сестра му. Предпочете също да остави министър-председателя на спокойствие за момента. Познаваше слабо Мартейн, както повечето журналисти, и планираше да види дали няма да може да поговори с него или преди, или след заседанието на правителството на следващия ден.
След забързания ден тя с внезапно смущение осъзна, че напълно е забравила да се обади на полицая в онова градче на север, за да се осведоми за развитието на историята с вируса. Вероятно не беше станало нищо особено и историята бе на приключване. Но подобни драматични събития винаги привличат интерес и добрият журналист всеки ден трябва се старае да открива нова гледна точка. Наистина непростимо беше, че забрави. Влезе в една от стаите за интервюта и звънна в полицейския участък на Сиглюфьордюр, използвайки очукания си стар мобилен. В перото за разходи на отдела нямаше достатъчно пари, за да се осигурят последна марка телефони на новинарския екип.