— За Йорун това беше много трудно решение — продължи той. — Но не се отказа. Каза, че така е най-добре за детето.
— И какво стана с бебето? — попита тя нетърпеливо след моментна пауза.
— Ами… той — беше момче — беше осиновен, както ти казах. Не знам къде е отишъл, а и те предпочитаха да не знаят. Йорун беше непреклонна, че трябва да са хора, които не познава. При добри хора от провинцията, това каза тя. Разбираш ли, не искаше да рискува да се сблъска със собственото си дете на улицата в Рейкявик — каза той и млъкна. Изражението му показваше вътрешната борба, която го разкъсваше, докато събуждаше тези стари спомени. — Била сигурна, че ще го познае навсякъде и по всяко време.
— И никога не са имали никакъв контакт с него, с момчето?
— Не, доколкото на мен ми е известно. Той беше официално осиновен, всичко беше законно и почтено. Доколкото знам, никога повече не са го видели. — Гласът му затихна почти до шепот.
Исрюн погледна часовника си.
— Искаш ли да ти сипя още малко кафе, преди да тръгна? — попита тя след кратко мълчание. — Трябва да бягам, закъснявам за оперативката.
— Не, няма нужда — отвърна Той. — Но благодаря.
— Ще се обадя, ако има още нещо, което трябва да те попитам.
— Разбира се. Но ще трябва да дойдеш тук. Няма смисъл да се опитваш да говориш с мен по телефона. Не чувам нищичко по него. — Усмивката се бе върнала на лицето му. — Някои от другите, които са по-стари от мен, имат дори интернет в стаите си. Пращат имейли! Представяш ли си? Аз не се спогаждам добре с новите технологии. Това означава, че няма смисъл да ми пращаш съобщения, освен ако не са от ония, дето падат в пощенската кутия.
Исрюн му се усмихна и се сбогува.
Можеше да мисли единствено за момчето на фотографията — за младежа с широко отворените очи и бебето в ръцете.
Възрастният човек беше казал, че детето на Йорун се родило, когато тя била на двайсет, а според информацията на Ари Тор тя е била на двайсет и пет, когато е направена снимката. Следователно по това време момчето им трябва да е било съвсем мъничко, а не тийнейджър, значи младежът на фотографията трябва да е някой друг.
Исрюн запали колата и потегли към нюзрума с този нов въпрос в главата си. Кой беше младият мъж на снимката? И после — какво бе станало със сина на Йорун и Мариус?
16
Вече закъсняла за сутрешната оперативка, тя се опита да се промъкне в дъното на стаята, но докато сядаше, успя да събори чашата с кафе на колега, така че всички разбраха за късното ѝ пристигане. Кафето се разля по масата и хората около нея побързаха да спасят листовете и бележниците си, но никой не направи нищо за локвата кафе. Исрюн се извини и излезе, за да донесе ролка кухненска хартия, после се върна, посрещната от неловко мълчание, докато попиваше течността.
— Благодаря ти, че се присъедини към нас, Исрюн — посрещна я Ивар, който отговаряше за нюзрума в този ден.
— Съжалявам, че закъснях — отвърна тя и седна. — Проследих една нишка в историята на Снори.
Изобщо не почувства вина, че лъже, каза си, че всъщност лъже само Ивар, а той си го заслужава.
— И каква е тази нишка? — заинтересува се Ивар, като присви очи раздразнен и я погледна навъсен.
— Обещах да я запазя за себе си за момента — отвърна с усмивка тя. — Но очаквам, че скоро ще имам нещо за Мария… и теб. — Направи пауза. — Ще се погрижа и за брифинга на кабинета, ако нямаш нищо против. Искам да видя дали ще успея да измъкна коментар от Мартейн за приятеля му.
Ивар изглеждаше готов да възрази, затова тя побърза да го изпревари:
— Следя също и ситуацията в Сиглюфьордюр. Надявам се оттам да излезе материал.
Ивар я погледна кисело и промърмори нещо под нос. Исрюн пак правеше каквото си иска.
За отмъщение той ѝ възложи задачата да отиде в „Логавегюр“ и да интервюира хората за мнението им относно вдигащите се цени на петрола. И двамата знаеха колко уморително и трудно е да убеждаваш минувачите да споделят възгледите си по актуални въпроси пред камера. Но тя само се усмихна, съзнавайки, че тези негови малки победи нямат отношение към по-голямата картина. Името ѝ вече беше напът да стане по-известно в новините от неговото и скоро можеше да има реалистични очаквания за повишение или прилично предложение от друга телевизия. Мислите ѝ мигновено се насочиха към здравето ѝ. Понякога в забързания работен ден забравяше за болестта си. Обаче, когато най-малко очакваше, тя отново се намърдваше в ума ѝ и тогава я заливаше чувството, че всичките ѝ амбиции, цялата ѝ упорита работа не струват нищо. Предложението за стъпка нагоре в кариерата или онова златно предложение от конкурентна телевизия можеше да дойде, когато тя вече няма да е сред живите.