Опита се да задуши негативните мисли и — това по принцип имаше по-голям успех — да насочи енергията си в положителна посока по начин, който щеше да ѝ помогне в тази конкурентна среда.
Като начало звънна на своя контакт в полицията, за да провери дали той има нещо ново за нея. След няколко опита успя да се свърже с него и се оказа, че резултатите са си заслужавали усилието.
— Снори пратил имейл на сестра си в деня, когато умрял. Провери това — каза ѝ той, но не пожела да ѝ даде повече подробности.
Склонен беше към завоалирани изказвания, искаше да ѝ помогне, но внимаваше да не каже прекалено много. Исрюн беше сигурна, че по този начин той се заблуждаваше, че не нарушава правилата за поверителност. Каза си, че не може да се оплаква. Беше по-добре от нищо.
Не мислеше, че е редно да безпокои сестрата на Снори в ден като този, в идеалния случай би го оставила поне за утре, но реши да изчака и да реши в крачка. Имаше смени през цялата седмица, но ѝ трябваше нещо, което да използва, едно интервю би ѝ свършило отлична работа. Единственият проблем беше, че докато изчаква от възпитание, някой друг журналист можеше да я изпревари със сензацията.
Задачата в „Логавегюр“ да интервюира минувачи за цените на горивата се оказа точно толкова досадна, колкото очакваше. Стана и още по-зле — точно когато беше готова да започне в десет и половина, заваля. Навън имаше много малко хора и повечето от тези, към които се насочи, бяха туристи, които искаха да се възползват максимално от посещението си независимо от времето. Нямаше никакъв смисъл да ги пита за мнението им за повишаващите се цени на горивата в Исландия, макар че вероятно те имаха същите проблеми в страните, от които идваха. Малцината местни, които спря, като на практика препречи пътя им, нямаха време да отговарят на въпроси в дъжда само за да удовлетворят желанието на някакъв си телевизионен екип. Исрюн изпрати няколко гадни мисли по адрес на Ивар и накрая се предаде пред дъжда, след което приклещи няколко невинни жертви в една книжарница и в пощенска станция. Отговорите бяха почти едни и същи. Кой всъщност би бил щастлив да види, че цените на петрола се катерят нагоре? Направи всичко възможно да изцеди повече от събеседниците си с допълнителни въпроси от типа на шофирате ли по-малко, отколкото преди? Кой е най-добрият начин да се справим с проблема? Но знаеше, че това едва ли ще направи материала по-интересен.
След като приключи, вече не си заслужаваше да се връща обратно в нюзрума, тъй като брифингът на кабинета щеше да започне съвсем скоро. Двамата с оператора решиха да се подслонят в колата от вятъра и дъжда и паркираха недалече от Министерския съвет до редицата лъскави държавни коли.
Исрюн реши да използва възможността, за да проведе един разговор. След като бе оставена на изчакване за известно време, я свързаха със специалист по осиновяване в една от правителствените агенции — учтив и съдейки по гласа, млад мъж.
— Добро утро — започна тя, без да се представи. — Търся информация за стар случай на осиновяване.
— Да — отвърна той и Исрюн веднага усети нотка на подозрение в гласа му. — За случай, в който имаш лично участие, ли става дума?
— Не, не точно. Но е древен случай, някъде около 1950. Едно семейство, хора, които познавах, но сега и двамата починали, имаха дете, което дадоха за осиновяване. Те никога повече не го видяха, затова се опитвам да разбера какво е станало с него. Би ли ми помогнал?
— Ама ти наистина ли мислиш, че нещата стават така? — почти се изхили мъжът.
Безцеремонността на отговора му изненада Исрюн. Нервирана, тя се представи официално и добави, че работи по материал, свързан с това осиновяване. Незабавно осъзна, че това единствено ще направи нещата още по-сложни.
Но отговорът на младия служител мина на втори план, защото операторът Рюрик я смушка и посочи групата министри, напускащи Министерския съвет. Тя дочу с половин ухо обидената забележка на младия мъж, че трябва да подаде официално заявление, и прощалния му изстрел, че няма голяма вероятност отговорът на подобно заявление да е положителен. Исрюн набързо приключи разговора и изскочи от колата, последвана спокойно от Рюрик. Той работеше в тази телевизия от години, никога не беше имал провали и не изпитваше големи симпатии към изнервени репортери, които действат като че ли всеки ден им е последен. Двамата с Исрюн се разбираха добре и тя знаеше, че няма смисъл да го пришпорва, той работеше със собствено темпо, винаги беше на правилното място в правилния момент и винаги предаваше висококачествен запис. Обикновено добавяше и няколко общи кадъра на сцената, които Исрюн никога не би се сетила да включи, но винаги бяха полезни, като се стигне до монтажа на окончателната версия и запълването на две минути екранно време с добър материал.