Тъй като нямаше конкретна интересна политическа тема, която да занимава медиите, само няколко журналисти чакаха излизането на министрите. Премиерът Мартейн беше на стъпалата, където отговаряше на млада жена от един от ежедневниците. Исрюн се отдръпна назад и изчака възможност да говори с него, без да бъдат чути от някого от колегите ѝ.
Мартейн излъчваше самочувствието, без което всеки политик е загубен. Късо подстриганата му коса започваше да посивява, въпреки че беше едва в началото на четиридесетте, представителен мъж, който явно се грижеше за себе си. Не беше висок, което изненада Исрюн, когато за първи път го срещна, макар да знаеше колко измамен е телевизионният образ.
Политик до мозъка на костите си, той кимна и се усмихна, докато приближаваше към нея.
— Може ли да разменим две думи? — попита тя, отговаряйки на усмивката му.
— Разбира се, Исрюн.
Забелязала беше, че той държи да използва името ѝ всеки път, когато се срещнат. Знаеше, че всичко е част от неговия безупречен имидж, но въпреки това ѝ въздействаше и ѝ беше трудно да устои на обаянието му. Нищо чудно, че този чар донесе хиляди гласове за партията му.
Тя хвърли поглед към Рюрик, за да му даде знак да включи камерата, но както винаги, той вече я беше изпреварил. Тя се обърна към Мартейн и атакува:
— Исках да чуя реакцията ви за смъртта на Снори Елертсон.
Мартейн за миг остана неподвижен и тя усети, че въпросът го е сварил неподготвен. Обикновено той мислеше бързо и отговорите дори на неочаквани въпроси идваха бързо и безпогрешно. Но този път имаше моментно колебание. Сякаш правеше всичко по силите си да запази невъзмутим вид пред камерата.
— Трудно време за семейството на Снори — каза той накрая.
— Вече изказах личните си съболезнования на Елерт и Клара. Млъкна със сериозно изражение и Исрюн разбра, че той чака Рюрик да спре да снима. Тя обаче не беше готова да отстъпи и реши да опита атака от друг ъгъл.
— Полицията даде да се разбере, че може да е убит. Разискваха ли с вас възможността за повишена сигурност, като се има предвид, че това може да е бил политически мотивиран инцидент?
— Не съм готов да коментирам — каза Мартейн и веднага и двамата с Исрюн осъзнаха, че е направил грешка.
— Благодаря — каза тя и се обърна към Рюрик. — Това е достатъчно — каза му тя и отново се обърна към Мартейн. — Нямах намерение да ви устройвам засада с този въпрос — излъга с любезна усмивка на устните.
— Всичко е наред — отвърна той с най-чаровната си предизборна усмивка.
— Бяхте ли близки приятели? — попита тя.
Мартейн беше внимателен. Камерата можеше да е изключена, но все пак разговаряше с журналистка.
— Познавахме се добре в миналото, преди пътищата ни да се разделят. През последните години не бяхме много близки, но това не означава, че загубата му е по-малко болезнена.
Исрюн реши обаче, че не му трябваше много време да се дистанцира от стария си приятел.
Мартейн погледна часовника си.
— Закъснявам. Приятно ми беше да се видим, Исрюн.
Усмихна ѝ се отново и тръгна към служебната кола, без да хвърли поглед назад.
17
— Здравей, Ари Тор.
Той веднага разпозна гласа на момичето в другия край на линията.
— Здравей. Някакви новини за теста за бащинство? — попита директно.
— Не. Още няма нищо — отвърна тя.
Не беше изненада: ДНК пробата беше изпратена за анализ в чужбина и нямаше никаква причина да бъде обработена с приоритет.
Тогава защо, по дяволите, му звънеше, след като няма какво да му каже? Зачака мълчаливо тя да каже нещо.
— Ами аз… просто исках да видя как си. Реших да звънна и да се уверя, че не си хванал онази треска. В новините вече няма нищо за нея.
— Така е. Медиите, изглежда, губят интерес, когато темата престане да носи драми — съгласи се той, подозирайки, че момичето има друга причина да звъни, но не му е удобно да я повдигне. — Но не се тревожи. Ще се грижа за себе си. Няма нови случаи и очакваме градът да излезе от карантината до края на седмицата.
Опита се да звучи уверено, но всъщност му беше много трудно да контролира дори собствения си страх от болестта.