— Нямаше ли една медицинска сестра, която почина?
— Да, за жалост. Но хората, които са били в контакт с нея, са наблюдавани внимателно, за да няма друго заразяване. — Веднага осъзна колко коравосърдечно прозвучаха думите му, затова добави: — Беше истинска трагедия, че горката жена загуби живота си.
— На дежурство ли си в момента?
— Да. Този път вечерната смяна. Шефът и аз се опитваме да редуваме смените.
— Може да се видим, когато всичко това приключи — каза тя тихо. — Би било забавно да се запознаеш с момчето.
Ари Тор нямаше идея какво да каже, затова замълча. Беше дал ясно да се разбере, че не е готов да се запознае с детето, преди да се изясни кой е бащата.
— Ще видим — каза той учтиво.
Нямаше смисъл да я отрязва рязко, колкото и тези обаждания да му лазеха по нервите. Като нищо можеше да е майка на негово дете. По челото му изби студена пот, опита се да отблъсне от ума си мисълта, че някъде в Бльондуос може да има негово дете, което никога не е виждал.
— Не е лесно — каза тя все така тихо. — Не е лесно да си сам.
— Аз имам приятелка — отвърна Ари Тор. — Ако момчето е мое, ще направя каквото трябва. Но трябва да разбереш… — Направи всичко възможно да звучи разумно. — Трябва да разбереш, че най-добре е да не избързваме, преди да има определен резултат. Съгласихме се да не го виждам, освен ако не се потвърди, че аз съм баща му.
— Да, да, разбирам. Естествено, че разбирам — каза тя и в следващия момент той чу бебешки плач. Стомахът му се върза на възел. Можеше да е неговият син. — Събуди се, трябва да свършвам. Довиждане — затвори тя телефона.
Ари Тор седеше, сякаш залепен на стола, и си представяше малкото момче, което никога не беше виждал.
Исрюн бе звъннала по-рано през деня и му беше разказала набързо за посещението при Никулас, брата на починалия Мариус. След това му беше пратила в имейл част от записа, който бе направила. Новината за осиновяването изненада Ари Тор. Хедин имаше някъде братовчед, за когото не знаеше нищо, стига мъжът да беше още жив. Знаеше, че трябва да му съобщи за това развитие възможно най-бързо. Беше попитал Исрюн дали момчето може да е младежът от фотографията, но на секундата бе осъзнал, че това е невъзможно.
— Това беше и моята първа мисъл — каза тя. — Но младежът на снимката е твърде голям, за да е той. — След това подхвърли интересна хипотеза. — Малкото момче на снимката… възможно ли е да не е Хедин?
— Какво имаш предвид?
— Приехме, че детето на фотографията е Хедин, и това наистина е най-очевидното обяснение. Но би могло да е друго дете и снимката да е била направена преди раждането на Хедин.
— Но няма никакво съмнение, че е направена в Хединсфьордюр — възрази Ари Тор колебливо.
— Може би преди да се преместят да живеят там. Дори дветри години преди това.
— Значи ти предполагаш…
— Да — прекъсна го тя. — Бебето може да е било синът на Йорун и Мариус, онова, което е осиновено. Родено е някъде през 1950. Няма нищо, което да подсказва, че снимката не е направена тогава. Къщата в Хединсфьордюр е била там по онова време, нали?
— Да, къщата е била там. Но не е вероятно да са се вдигнали да изминат целия този път до Сиглюфьордюр и после до Хединсфьордюр с бебе на ръце, нали? Обаче това би обяснило защо младежът не е живял с тях, когато Йорун е умряла. Може той дори никога да не е живял с тях в Хединсфьордюр и изобщо да не е познавал Хедин — каза Ари Тор.
Все още се съмняваше, но беше благодарен за всяка нова предложена възможност.
Тогава Исрюн смени темата, като му каза, че работи и по друга история — убийство, което, изглежда, ще има отзвук до най-висшите кръгове в правителството.
— Но го запази за себе си — засмя се тя. — Още е неофициално, гледай да не изпуснеш новините довечера — каза и добави, че заради това се налага да отложат пак интервюто.
Ари Тор още се притесняваше за разговора с червенокосото момиче, когато изведнъж си спомни препоръката на Исрюн. Затова бързо включи стария телевизор на съответната програма точно навреме за вечерния бюлетин и видя необичайния спектакъл с хванатия натясно министър-председател. Не се интересуваше много от политика, но често беше виждал Мартейн Хелгасон на екрана — имаше обаятелно, уверено присъствие, винаги разумен и винаги готов с отговор на всеки въпрос, мъж, роден за политик. Този път обаче сякаш не изгаряше от желание да говори за смъртта на Снори Елертсон, макар да не беше тайна, че са били приятели.
След като новините свършиха, Ари Тор се обади на преподобния Егерт, пастора на Сиглюфьордюр. Познаваха се слабо — полицаят и свещеникът в малко градче винаги има какво да обсъждат. Първия път, когато се срещнаха, Егерт вече беше чул за зарязаното богословско образование и прякора Преподобния Ари Тор и беше решил, че той е религиозен човек с голям интерес към църковните дела. Едва ли би могъл да е подалече от истината. Ари Тор не изповядаше никаква вяра, но пък таеше горчив гняв към висшите сили, ако изобщо имаше такива, заради загубата на родителите си още в детството.