Ари Тор се измъкна тромаво от джипа.
— Хайде. Ще минем оттук — каза преподобният Егерт, който явно имаше повече опит в слизането от високи джипове от своя пътник.
Той посочи към серия от дървени стъпала, които се изкачваха над оградата и слизаха от другата ѝ страна, и само за миг ги преодоля, следван от Ари Тор.
Фаровете на джипа осветяваха голяма част от трасето, но не и целия път до лагуната, да не говорим, че изобщо не стигаха до малкия нос на западния ѝ бряг, където лежаха руините на старата къща. Ари Тор никога не беше посещавал самото място, но често бе зървал останките от къщата, когато минаваше през Хединсфьордюр. Новите тунели бяха открити сравнително наскоро. Единият водеше от Сиглюфьордюр до пустия Хединсфьордюр, а другият продължаваше пътя до съседния Олафсфьордюр, град с население от близо осемстотин души. Тези нови тунели улесниха достъпа на хората от Сиглюфьордюр до Акюрейри, най-големия град в северната част на Исландия. И естествено, означаваха също, че Сиглюфьордюр вече е отворен за много повече туристи.
Вървяха един до друг в светлината на фаровете, сенките им на крачка пред тях — дълги и заплашителни. Ари Тор внимателно слушаше пастора.
— Представяш ли си го? — говореше той тихо. — Дори няма нужда да затваряш очи. И без това нищо не се вижда. Сега имаме тунелите, но онези нещастни хора: Йорун, Мариус, Гудфина и Гудмундюр, те е трябвало да прекосят планината пеша. — Вдигна ръка към зъберите в западната част на фиорда. — Това там е проходът Хестскард. Това е най-добрият маршрут за излизане, но дори и в мека зимна нощ като днешната доста ще се замислиш дали да направиш този преход.
Очите на Ари Тор последваха сочещия пръст на пастора. Първоначално успя да различи само смътни очертания на места, които изобщо не приличаха на планински склонове, а по-скоро на загадъчни създания. Гледката му помогна да разбере защо фолклорът държи така здраво умовете на исландците в течение на векове. Ето го сега — придружен от пастор, фаровете на колата стигат далече напред, осветявайки ги ярко отзад, с лесен маршрут за излизане от мястото или към Сиглюфьордюр, или към Олафсфьордюр — и пак е обхванат от неприятно безпокойство. Студената ръка на самотата тежи на рамото му, унинието предизвиква тръпки по гърба му, а тъмнината по-скоро го кара да затвори и стисне очи, вместо да огледа местността около себе си. Сигурността на познатата чернота, когато затвори клепачи, е по-уютна от всичко, което би могло да е там, в непознатата нощ.
Пасторът спря на ръба на ярката дъга, хвърляна от фаровете, на границата, от която пътят пред тях вече не бе осветен. Малко по-нататък той правеше завой и следващата му част оставаше скрита за Ари Тор, макар да му беше ясно, че ако продължат, ще стигнат до лагуната с откритото море в далечния ѝ край.
Преподобният Егерт не спираше да говори:
— Имаха стопанство тук тези две нещастни двойки. Хората се съмняваха, че ще успеят да се справят. Някои са родени фермери. Други не. В лагуната можеше да се лови риба. Правата за риболова вървяха заедно със земята, там, където тя граничи с лагуната. В днешни дни това е спорт, естествено. Знам, че имаха и малко корабче, така че можеха да пътуват до Сиглюфьордюр, ако имаха нужда от нещо и времето позволяваше.
— Предполагам, че са нямали електричество — попита Ари Тор, колкото да даде своя принос за разговора, независимо че отговорът беше очевиден.
— За бога! — възкликна пасторът. — Тук няма електричество, няма и телефон. Доколкото знам, имали са радиостанция на гражданска честота в къщата. Примитивна уредба, макар да не е било кой знае колко отдавна всъщност. Струва ми се, че цялата работа е била замислена като едно голямо приключение. Това е всичко според мен. Гудмундюр можеше да си го позволи. Беше богат човек по тогавашните стандарти.
Очите на Ари Тор започнаха да се адаптират към тъмнината. Вече различаваше покритите със сняг планински склонове. Като погледна нагоре, пред него се разкри осеяното със звезди небе, проблясващият Млечен път — необичайна гледка за човек, който рядко излиза от границите на града.
Замисли се, че звездната светлина е пропътувала невъобразими разстояния, за да стигне до него в този пустинен фиорд на най-северния бряг на Исландия.