Когато се обърна, пасторът беше изчезнал от поглед.
Знаеше, че Егерт не е много далече, но независимо от това и въпреки здравия си разум потръпна от страх. Не искаше да вика и да помоли пастора да го изчака. Не можеше да позволи да се разбере, че той, полицейският служител, се бои от тъмнината.
Тръгна бавно напред, после извади телефона от джоба си, за да се опита да използва светлината от екрана му. Но слабият лъч само направи заобикалящата го тъмнина още по-дълбока.
Най-лошото бяха фаровете на джипа. Безценни преди, когато бяха зад него, сега те го заслепяваха, не му позволяваха да разбере накъде води виещият се път.
Прекалено късно разбра, че е излязъл от настилката. Загуби равновесие и падна около метър надолу по насипа, стоварвайки се на студената земя. Докато падаше, инстинктивно беше стиснал очи и когато се озова на земята, ги отвори и видя, че гледа право в отвора на водопроводна тръба, минаваща под пътя. Благодари на щастливата си звезда, че не беше ударил главата си в нея. Изправи се с мъка на крака, насинен и изподран, с пареща болка в коляното. Покатери се обратно на пътя и закуца към колата. Този път успя да остане на платното и намери пастора, който го чакаше вече седнал зад волана.
— Чудех се къде си се дянал — каза той и погледна ръката на Ари Тор. — Какво, да му се не види, е станало с теб?
Ари Тор не беше забелязал струйката кръв, която течеше по дясната му длан. Беше я протегнал да предотврати падането и явно я бе одрал на камъните отстрани на пътя.
— Спънах се и паднах — отвърна кратко той.
Пасторът кимна, сякаш го беше очаквал. Пътуването обратно до Сиглюфьордюр мина в мълчание.
18
Обаждането дойде от сестрата на Суна.
Хейда живееше в Дания, беше десет години по-голяма от Суна, необвързана и без деца. Двете сестри бяха израснали в Рейкявик. Суна рядко говореше за сестра си, но Роберт имаше чувството, че Хейда така и не беше намерила подходяща ниша за себе си в този живот. Бе опитала редица професии, но беше безработна и от известно време живееше в Дания.
Беше я срещал два пъти, като и двата пъти бе намерил за трудно да създаде някаква връзка с нея, защото ясно усещаше, че тя не го харесва. Най-вероятно Хейда смяташе, че Суна би могла да си намери нещо по-добро, реши той.
Сега Хейда беше дошла в Исландия за две седмици. Сигурен беше, че няма пари и проси от родителите си, които в момента бяха на почивка в чужбина. Все още не беше намерила време да се види със Суна, Роберт и малкия Кяртан, но сестрите си бяха уговорили среща за тази сутрин в кафене в центъра, като щяха да вземат и Кяртан с тях. След това планът беше момченцето да остане вкъщи с Роберт, а Суна да отиде на репетиция.
Още не бяха намерили човек, който да гледа Кяртан през деня, макар да обсъждаха идеята. За момента не беше спешно. Работните часове на Суна бяха гъвкави, както и часовете на Роберт в университета, той не се притесняваше да пропусне някоя и друга лекция. Момчето прекарваше време и с Бреки, така че нещата като цяло стояха добре.
Роберт лежеше в леглото. Настинката му се влошаваше, затова дори не направи усилие да стане и да иде на лекции в университета. Вътрешното му притеснение също се беше засилило, шушнейки му, че домът им трябва да е защитен от влизането на непознатия, което сега беше уверен, че го заплашва.
Сега обаче, след обаждането на Хейда, осъзна, че е направил огромна грешка.
Беше се оставил да бъде заблуден.
Трябвало е да вложи енергията си в защитата на семейството си, а не на дома им.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш? — изкрещя той гневно, когато Хейда, жена, която едва познаваше, му съобщи за шокиращия обрат на събитията.
— Кяртан изчезна — отвърна тя с равен глас. — Някой го взе от количката.
— Изчезнал? Къде е Суна?
— Тук до мен, плаче, крещи, чака полицията. Не е в състояние да говори по телефона.
19
Исрюн усещаше как енергията ѝ намалява с всеки изминал ден. Копнееше за почивка между смените. Напрежението в нюзрума беше достатъчно да постави на изпитание дори хора в отлично здраве заради дългите смени и постоянното тичане от сутрин до вечер.
Каза си, че трябва да изкара още един ден, насили се да стане от леглото въпреки изкушението да се обади, че е болна, което щеше да си е чистата истина, но просто не можеше да се застави да предостави историята със Снори Елертсон на някой друг. Интервюто от предишния ден с министър-председателя беше привлякло вниманието, блогърите и социалните мрежи пощуряха. Асистентката на премиера, млада, талантлива жена с връзки в партията, веднага се опита да влезе във връзка с нея. Исрюн знаеше кой се обажда, но остави телефона да звъни, реши да поизпоти малко младата жена.