Тримата се спогледаха и Клара, изглежда, първа осъзна, че Исрюн е журналистка.
Смръщи чело.
— Не говорим с медиите — сопна се тя рязко.
— Не с вас се надявах да говоря — отвърна Исрюн. — Дойдох тук да разменя няколко думи с Нана.
Нана я гледаше безмълвна.
— Сама съм, няма оператор — продължи Исрюн, без да споменава, че диктофонът в джоба ѝ е включен.
— Бихме предпочели малко разбиране — обърна се Елерт към нея с приятелски, почти бащински тон. — Надявам се, че ще го уважите.
Говореше тихо, но независимо от това гласът му изпълни преддверието и за момент настъпи тишина. Имаше основателна причина този мъж цял живот да е в политиката. Всеки забелязваше, когато той заговори.
Но Исрюн не беше готова да се предаде веднага.
— Надявах се, че ще мога да ви помогна. Някой е блъснал сина ви — каза тя. А после погледна към Нана. — Брат ви. Тези случаи обикновено се решават по-лесно, когато медиите изиграят своята роля заедно с полицията. Брат ви ви е изпратил имейл малко преди да умре. Разбрах, че съобщението му е дало на полицията нишка, която да проследи.
Нана кимна с отнесен израз.
— Щеше да идва в „Копавогюр“ — промърмори тя. — Говореше нещо за някакво студио. Беше сигурен, че ще му предложат договор за запис.
— Това изобщо не е нейна работа, по дяволите! — сопна се Клара, обръщайки се към дъщеря си.
Но Нана продължи, все едно не беше чула възражението на майка си:
— Полицията не успя да намери студио никъде по улицата, където таксито го е свалило. Някой го е завел там, за да го убие.
Сега вече Клара даде воля на яростта си.
— Снори, вечната жертва, а? Никой не го е убил. Той сам отне живота си в деня, когато реши, че дрогата е по-важна от семейството му.
Исрюн не успя да сдържи вътрешната си усмивка, когато излезе в режещия вятър навън. Топ историята за тази вечер ѝ беше в кърпа вързана.
20
Роберт имаше усещането, че земята буквално изчезва под краката му.
Приключи разговора в момента, в който Хейда му каза в кое кафене са, и изскочи навън, без дори да загуби секунда да метне яке върху бялата си тениска. Острият вятър парна голите му ръце, но той беше прекалено зашеметен, за да му обърне внимание. Усети се, че е забравил ключовете от колата вътре, но не си направи труд да се върне за тях. За минутка можеше да изтича до кафенето на „Логавегюр“, където Суна и Хейда се бяха срещнали. До кафенето, където някой беше отвлякъл Кяртан…
На практика той се беше превърнал в баща на момченцето и сега направо му прилошаваше при мисълта, че някой е грабнал невинното дете от количката му.
Побягна надолу по склона покрай старото гробище и изскочи на „Судургата“ с развята от вятъра коса.
Бреки.
Това беше единствената мисъл в ума му. Трябваше да е Бреки. Копелето му с копеле.
Внезапно почувства студа. Тичаше покрай градския съвет, на „Вонарстрети“ почти го блъсна автобус и точно тогава си спомни настинката, с която опитваше да се пребори. Това, че беше навън в такова време, едва ли щеше да помогне. Но не му пукаше, трябваше да стигне при Суна възможно най-бързо, трябваше да намери Кяртан.
Всъщност най-добре щеше да е Бреки да е взел детето.
Бреки никога нямаше да му направи нещо лошо.
Роберт не беше очаквал битката за попечителството да стигне толкова далече. Бреки и Суна се бореха ожесточено, но Бреки винаги беше действал в границите на закона. Бяха се съгласили, че съдът ще има последната дума. Но сега вероятно Бреки очакваше най-лошото от съда — че присъдата ще е срещу него. Гризящата го несигурност може да му е дошла в повече.
Роберт вече започваше да мисли по-ясно. Адреналинът, студът и шокът го накараха да си представи друга възможност — безкрайно по-лоша от тази.
21
На Исрюн не ѝ трябваше много време, за да очертае в основни линии историята за Снори. Фокусът щеше да е върху това, че е бил подмамен на местопрестъплението, което си беше страхотна сензация. Единственият проблем беше, че нямаше филмов материал, който да върви с нея. Нямаше интервю. Налагаше се да използва кадри от вчерашния репортаж. Историята беше добра, макар че би била много по-подходяща за първата страница на вестник, отколкото за телевизионна новина.
Реши, че няма да е зле да се посъветва с контакта си в полицията. По всяка вероятност той нямаше да иска да каже нищо, но би могъл да я предупреди, ако е тръгнала по грешна следа.
Той отговори веднага на позвъняването ѝ.