— Здравей, Лара — отвърна тя.
Лара беше съветничка на Мартейн, откакто той стана министър-председател. Преди това беше активистка в младежкото движение на партията. Носеха се истории за връзка между двамата, преди той да встъпи в длъжност, и че тя още продължава. Никога не се потвърдиха, но когато Мартейн и жена му се разделиха, слуховете се засилиха още повече. В онзи момент той беше премиер от шест месеца, официалното обяснение беше, че напрежението от работата ги е повело в различни посоки. Въпреки това Лара беше обект на много сплетни и мнозина смятаха привлекателната червенокоска за основната причина бракът на Мартейн да се разпадне и той да изостави жена си и двете си деца.
— Съжалявам. Напълно забравих да ти се обадя — каза Исрюн. — Денят беше страшно натоварен. Трябва да бързам за оперативка, но имам няколко минути. Да седнем?
Лара отново се настани на дивана, а Исрюн зае стол срещу нея. Имаше доста ясна представа какво бе довело асистентката на министър-председателя тук, но искаше да я остави тя да направи първия ход.
— Посещението е извън протокола — започна Лара. — Мартейн не ме е молил да идвам.
Исрюн се усмихна, не повярва и на дума от казаното.
— Може да говорим неофициално, нали? Исрюн кимна в знак на съгласие.
— Онова твое интервю с Мартейн беше удар под кръста — каза Лара. — Бедният човек не очакваше въпрос за Снори. Били са приятели преди години, това е всичко. След като Снори бил хванат във всевъзможни щуротии, Мартейн вече не искал да има нищо общо с него. Не са се виждали от години. После го прегазват в автомобилна катастрофа… и сега ти разпиташ министър-председателя за това. — Лара направи пауза за ефект. — Не че те обвинявам за това. То си е направо сензация.
Исрюн чакаше Лара да каже, че не трябва да се прекалява, но знаеше, че тези думи едва ли ще бъдат произнесени на глас. Самата тя не бе казала и дума и сега се замисли, че тези млади политици много ги бива в старото изкуство последната дума да е тяхна, много повече от старите политици.
— Мислех си за теб във връзка с нещо друго — продължи Лара. — Мартейн разработва някои идеи, възможно сливане на министерства. Това е тема, която взема много присърце. Предложих да те помолим да направиш материал за това, може би нещо подобно на твоите новинарски репортажи. Ще получиш интервю с Мартейн, за да го обсъдите.
Исрюн хвърли поглед към часовника.
— Звучи страхотно, Лара — заяви тя, макар да не беше готова да бъде купена толкова лесно. — Нека го обмисля, съгласна?
— Разбира се. Но не мисли много дълго. Мартейн иска да го направи скоро — каза Лара, явно без да усети противоречието с предишните си думи, че Мартейн не знае нищо за посещението ѝ. — Имаш мобилния ми номер, нали? Новият?
Исрюн отново кимна.
— Чудесно. Звънни ми веднага щом решиш. — Лара стана и сложи ръка на рамото на Исрюн. — Винаги ми е приятно да се видим, Исрюн.
— И на мен.
Сега вече Исрюн беше сигурна, че Мартейн знае много повече за убийството на Снори, отколкото е готов да признае. Това можеше да се окаже нещо много голямо.
28
Накрая бяха заспали на дивана, изтощени от тревогите. Пронизителният звън на вратата измъкна Роберт от съня.
Главата го болеше, чувстваше, че настинката му се беше засилила през нощта. Щеше му се да бе поспал по-дълго, макар че спа забележително дълбоко, сякаш подсъзнателно се беше оттеглил в съня, за да се защити от травмите на реалния свят.
Едва минаваше осем. Събудила ги беше Хейда.
— Спяхте ли? — попита тя притеснено, затваряйки вратата след себе си, после влезе във всекидневната, където Суна тъкмо се разбуждаше.
— Мама и татко са на път от Испания — продължи тя, запълвайки тишината, защото Роберт не казваше нищо. — Хванали са полет днес през Лондон, доколкото разбрах.
Суна се огледа объркана, сякаш събитията от предишния ден внезапно нахлуха в ума ѝ. Втренчи се в сестра си, обзета от тревога.
— Къде е Кяртан? Намерили ли са го?
— Не мисля — отвърна Хейда с типичната си нетактичност и липса на съчувствие.
Роберт намери телефона си и видя, че няма пропуснати обаждания. Значи Кяртан не е бил намерен през нощта. Погледна Суна и поклати глава. Тя се свлече обратно с глава в ръцете.
Той незабавно набра номера на главния инспектор, който водеше разследването, но никой не отговори.
— Сигурна съм, че ще го намерят — каза Хейда и се намести на дивана. — Бреки ли го е взел? Винаги си имала лош вкус за мъже.
Роберт се престори, че не я е чул, отиде в кухнята и направи чай. Имаше нужда от нещо топло, с което да започне деня, и едва ли щеше да стигне далече без него.