Никой не продумваше. Суна се беше втренчила в дланите си.
— Изглежда е прекарвал много време с нея в болницата и е преживял огромен шок, когато тя накрая е починала — продължи главният инспектор. — Дълго време ходил на терапевтични сеанси при психолог, но от известно време престанал да се появява за часовете си. Правим всичко възможно да го открием. Родителите му не могат да повярват, че е отвлякъл дете. Казват, че е огорчен и гневен, но не могат да повярват, че може да стигне дотам да отвлече невинно бебе, а те го познават подобре от всеки друг, естествено. Така че сега е само въпрос на време да открием него и Кяртан.
— Пуснахте ли официално изявление в медиите? — попита Роберт.
— Скоро и това ще направим.
— Защо? — обади се Суна с отчаяние в гласа. — Защо Кяртан?
— Имаме определени теории — бавно отвърна главният инспектор. — Не съм готов да навлизам в тази тема сега, а и не ми е главен приоритет. Намирането на бебето е с предимство.
— Защо е взел Кяртан? — повтори настойчиво Суна. Роберт премести стола си по-близо до нейния.
— Нека сега да не мислим за това, скъпа. Главният инспектор се изправи на крака.
— Един от вас ще трябва да изгледа записа от видеокамерата, за да потвърди, че това наистина е Кяртан. Може ли това да си ти, Суна?
Роберт видя изражението на лицето ѝ или по-скоро празния израз, който казваше, че тя няма да е в състояние да го издържи — седеше напълно неподвижна, без да отрони и дума.
— Аз ще го направя — каза той.
— Добре. Ще изпратя човек, който да седи със Суна в това време.
След като приключиха с официалното разпознаване, главният инспектор не позволи Роберт да се върне при Суна, а го заведе в друга стая за разпити — още по-малка, мърлява и клаустрофобична от предишната.
Роберт изобщо не се съмняваше, че мъжът на кадрите държи Кяртан. Надяваше се Суна никога да не види тези записи. На пръв поглед бяха съвсем невинни, но в контекста на това, което беше известно на него, бяха истински зловещи.
— Предполагам, че не си обсъждал миналото си в подробности със Суна — попита главният инспектор, докато сядаше.
— Тя не знае нищо, нали?
— Не — отвърна Роберт, стискайки клепачи с надеждата, че главоболието, което започваше да пулсира в главата му, няма да стане по-лошо. Само то му липсваше сега при всичко останало.
— Разбираш, че ще се наложи да ѝ обясним връзката ти с Емил, нали?
— Нямам никаква връзка с този проклет човек — изръмжа Роберт.
— Тогава подозрението ни за връзка. — Главният инспектор смръщи вежди. — Ще изхождаме от предпоставката, че си невинен, макар аз да имам своите съмнения по въпроса, и то сериозни. Липсата на доказателства не означава, че си невинен като сълза. Е, сигурно е, че Емил очевидно не мисли така, и сега едно малко момченце изчезна. — Той млъкна и се намръщи още повече. — Длъжен съм да кажа, че стига да смятах, че истината ще помогне случаят да бъде решен, щях да разкажа цялата история на приятелката ти веднага. Но от уважение към нея — към нея, разбираш, нали, не заради теб — ще ти дам шанс да го обсъдиш сам с нея. Ще говоря отново с теб по-късно днес, за да видим какво е положението. А дотогава най-добре ще е да ѝ признаеш всичко, в противен случай ще се наложи аз да ѝ разкажа, със свои думи, защо точно нейният син е отвлечен от непознат.
Роберт не каза и дума, когато изскочи от стаята. Голите, студени стени на коридора сякаш се затваряха над него.
Помисли си за Суна, тази прекрасна жена, която му беше вдъхнала нов живот и нова надежда, надежда за по-добър живот и по-светло бъдеще.
Сега се страхуваше, беше сигурен, че мечтите му ще се превърнат в кошмар.
29
— Интервюто ще е по телевизията довечера — похвали се Ари Тор.
Двамата с Томас седяха в ъгъла за кафе на участъка. Томас беше поел предишната нощна смяна и беше помолил Ари Тор да е там за сутрешната оперативка, за да обсъдят следващите си действия и реда на смените. Очакваха ограниченията на карантината да бъдат отменени тази вечер и новината вече се бе разпространила, както винаги става в малки общности. Животът като цяло беше започнал да се връща към нормалното, някои хора се бяха върнали на работните си места, макар че повечето фирми и магазини оставаха затворени. Обаче из града беше плъзнала новината, че от тази сутрин пекарят е на работа и че има пресен хляб, въпреки че пекарната не беше официално отворена. Въпреки това над града още висеше сянка, жителите и досега бяха разтърсени от смъртта на медицинската сестра, която беше популярна личност и дългогодишен гражданин на Сиглюфьордюр.