— Интервю? — попита Томас с отнесен поглед. — А, да, разбира се. Журналистката, Исрюн, нали?
— Точно тя.
— Това е хубаво, синко — похвали го Томас, но умът му явно беше другаде.
Прокара ръка по оредяващата си коса. Очевидно нещо тегнеше на ума му.
— Да не се тревожиш за инфекцията? — попита го Ари Тор.
— Че вдигат карантината прекалено рано?
— Какво? Да се тревожа? Не, не. Но това ми напомни… Снощи говорих с болницата, за да проверя как е там ситуацията. Старата Сандра се влошава. Ти я посещаваше понякога през последните няколко месеца, нали?
Ари Тор кимна и почувства как стомахът му се свива.
— Да… — поколеба се той.
— Защо не идеш да я видиш? Може да е за последно, ако нещата продължат така. Изключително тежък грип, но няма опасност от зараза.
— Разбира се — отвърна Ари Тор, избягвайки очите на Томас. Известно време седяха мълчаливо.
— Пуснах… — започна Томас, но остави изречението недовършено. Изчака малко, после пак опита. — Виж, синко. Пуснах къщата на пазара.
— Къщата? Твоята къща? Местиш ли се? — попита поразен Ари Тор.
— Точно така, нашата къща. Но не се притеснявай. Няма да ходя никъде, поне още известно време. Говорих с жена ми, тя иска да ида долу, на юг, да се опитаме да оправим нещата. Затова ѝ казах, че ще обявя къщата за продажба, и да видим какво ще стане. Изобщо не съм сигурен, че някой ще се затича за нея. Хората си мислят, че могат да купят къща тук горе, на север, буквално за жълти стотинки, синко. Може би някой ще иска да я наеме от нас, човек никога не знае. Но вече има обява за продажба. Помислих си, че трябва да ти кажа, в случай че я видиш в интернет или във вестника. Нищо не е решено. Не се притеснявай — добави той, все едно сега му е хрумнало, и го погледна с любопитство.
Но сега Ари Тор вече наистина имаше за какво да се тревожи.
Ако Томас се преместеше на юг, тогава щеше да се наложи той самият да реши дали да кандидатства за поста инспектор на полицейския участък в Сиглюфьордюр, или да не го прави, а предпочиташе да не мисли за това все още. Като начало искаше да сложи собствения си живот в ред, да разбере накъде вървят отношенията му с Кристин. Дали не трябваше да се премести в Акюрейри, за да бъде с нея и дори да тръгне с нея, когато дойде време тя да завърши специализацията си в чужбина?
Опита се да не покаже тревогата си.
— Ще видим — каза с усмивка.
Томас си тръгна към къщи. Ари Тор остана сам на дежурство и пое надолу към малкото пристанище за лодки. Беше хубав ден и водата във фиорда блещукаше весело. Дори срещна двама души, които се разхождаха, и им кимна. Те също му кимнаха, но изглеждаха мрачни.
Може би трябваше да посети Сандра, да поседи с нея и да послуша приказките ѝ за това какъв е бил градът едно време. Бяха станали добри приятели, можеха да си говорят буквално за всичко. Тя винаги му казваше да я кара по-леко, да не позволява да го дразнят дребните житейски проблеми, които са без значение, и макар никога да не беше срещала Кристин, го подтикваше да се държи здраво за нея.
Мислите за Сандра му напомниха, че искаше да се свърже с Хедин, преди да излезе интервюто, и най-добре беше да го направи веднага.
Вървеше по дървения пристан, притиснал телефона до ухото си, и чакаше Хедин да отговори, наблюдавайки как шарените лодки се поклащат мирно до кея. Имаше чувството, че усеща пролетта във въздуха, но знаеше, че този спокоен въздух може да е много коварен и времето да стане лошо, преди пролетта да е стигнала до Сиглюфьордюр.
Най-накрая отговор.
— Ало — каза Хедин.
— Здравей. Ари Тор от полицията. Прекъсвам ли нещо?
— Не, нищо. Въртя се из къщата. Нали напоследък няма училище, така че за нас, учителите, няма много работа. Имаш ли някакъв напредък?
— Точно затова се обаждам. Има няколко неща, за които трябва да поговорим отново. Може ли да се видим през уикенда, ако ти е удобно?
— Разбира се — отвърна Хедин с нетърпение в гласа. — Какво откри?
— Все още работя по въпроса, но мога да ти кажа, че някъде из страната имаш братовчед, за когото не знаеш.
— Какви ги говориш? Братовчед?
— Точно така. Йорун и Мариус са имали момче през 1950, но не знам какво е станало с него. Изглежда е бил осиновен. Предполагам, че за Йорун е било много тежко.
— И смяташ, че може да е… жив? — преглътна шумно Хедин.
Ари Тор усети, че зад този въпрос може би се крие нещо повече от любопитство.