— Сигурна съм, че всичко ще се подреди. Ще се видим довечера, трябва да бягам — каза тя.
— Прогнозата довечера е, че ще вали сняг — подсети я Ари Тор. — Може да те затрупа тук заедно с мен.
— Мога да се сетя и за по-лоши неща — засмя се Кристин.
По обяд Ари Тор имаше среща с Хелга, главния лекар на болницата. Представители на Гражданска защита вече бяха пристигнали в Сиглюфьордюр и се бяха срещнали с нея тази сутрин. Хелга каза, че обсъждането е било много кратко и в резултат карантината ще бъде официално отменена в шест часа същата вечер.
Изглеждаше така, сякаш от раменете ѝ е свален товар, имаше вид на човек, който не е спал добре от дни.
Що се отнася до Ари Тор, той беше доволен, че мина през тази криза невредим. Избегнал беше заразата, въпреки че беше един от малкото хора, които трябваше да бъдат навън и да обикалят улиците, беше успял дори да си почине доста добре между смените. Беше намерил време даже да се рови в забравен случай, който се беше оказал много по-интересен от доста други — всъщност по-интересен от всички останали случаи, с които полицията в Сиглюфьордюр се беше занимавала тази година.
Вече вървеше към изхода на болницата, когато забеляза врата с надпис „Акушерки“. Спря, хрумна му нещо. Сети се за момчето от Бльондуос — бебето, което би могло да има баща в полицията на Сиглюфьордюр. Съществуваше вероятност да е изпуснал раждането на собствения си син, почувства как го прободе леко съжаление.
Но преди да го връхлетят поредните съмнения, в ума му се появи друга мисъл. Хедин беше роден в Хединсфьордюр, значи там трябва да е отишла акушерката от Сиглюфьордюр, за да помогне при раждането — несъмнено тя е една от малцината, които биха имали причина да посетят жителите на Хединсфьордюр. Възможно ли беше да е все още жива? Бързо прехвърли в ума си датите. Можеше и да има късмет. Ако тогава е била на двайсетина години, сега можеше да е някъде на осемдесет.
Почука на вратата на акушерките, отвори му жена на средна възраст.
— Гледай ти — каза тя. — Посещение от полицията?
— Може ли да вляза за момент? — попита той с усмивка.
— Заповядай — отвърна тя и зае мястото си зад бюро, отрупано с високи купчини документи. — Обикновено трябва да си запишеш час, но в момента цари затишие. Кога е терминът? — попита тя със сериозно лице.
Шегата свари Ари Тор неподготвен и той скри смущението си зад по-официален от обичайното тон.
— Бих искал да проверя за акушерки, работили тук в града, примерно, около средата на миналия век.
— Виж, не съм толкова стара, нищо че вървя към пенсия — отвърна му тя с топла усмивка.
— Възможно ли е да потърсим акушерки от онова време?
По-специално от 1956?
— Не ми е необходимо да търся. Трябва да е била Сигурлюг. Ари Тор незабавно се ободри.
— Къде мога да я намеря?
— Не можеш да я намериш никъде. Почина преди две години.
Значи тази посока е затворена, реши той и се изправи.
— Хубаво. Благодаря. Ще те оставя да се занимаваш със следващото бебе.
— Хм. Тук вече не се раждат бебета. Някои ходят в Акюрейри, а други дори в Рейкявик. Аз просто отговарям за състоянието им по време на бременността, а после им осигурявам помощ след раждането. Безкрайна бумащина, както и сам виждаш — измърмори тя, поставяйки ръка върху едната купчина документи.
Ари Тор седна отново.
— Имаш ли отчетите от онова време? Търся информация за раждане в Хединсфьордюр през май 1956.
— Това трябва да е Хедин, нали? — замислено каза тя. — Той е единственият роден там, доколкото знам.
— Точно така.
— Виж, имаме доклади за всякакви неща. Просто ти трябва време, за да ги преровиш. — Хвърли му поглед и очите ѝ се присвиха с искрици смях в тях. — Би ли искал да видя какво мога да намеря?
— Бих бил много благодарен — каза той притеснен, но от изражението ѝ разбра, че тя чака някакво обяснение. Въпреки това реши да изчака сама да попита.
— Необичайна молба, да знаеш — поколеба се тя. — Може ли да попитам защо се интересуваш от тези документи?
Ари Тор се ухили доволен, че я е преценил правилно.
— Ако успееш да намериш отчета, ще ти разкажа цялата история. Пак ще намина — каза той, ставайки на крака.
— Удоволствието е мое. Ще направя възможното. Първата ми работа в понеделник сутринта ще е да го потърся. Това устройва ли те?
— Би било идеално.
Не че му беше приоритет, но би било интересно да има впечатленията на още един човек, който е бил в Хединсфьордюр по онова време.
Вече навън, стигнал паркинга пред болницата, Ари Тор се завъртя и отново се върна в сградата. Беше дошъл с намерение да пита за Сандра. На рецепцията попита за Хелга и след няколко минути тя се появи.