— Нещата се развиха по най-добрия възможен начин — каза главният инспектор, след като Суна вече бе притискала достатъчно дълго Кяртан в прегръдките си. — Детето изглежда добре сега. Просто има нужда от малко майчина обич. Както ви казах преди, Емил е задържан. — Той направи пауза, после продължи. — Претърсихме мястото му или по-скоро дома на родителите му и намерихме някои интересни неща. Медиите ще се нахвърлят върху това, така че по-добре да сте предупредени. Ще получите много внимание.
Изглеждаше готов да си тръгне и Роберт си помисли, че вероятно ще може да си отдъхне.
Но Суна вдигна поглед, едва откъсвайки очи от Кяртан за момент, и спря главния инспектор на вратата.
— Той каза ли защо го е направил? — попита тя тихо. Роберт усети как светът потъва под него. Главният инспектор го гледаше в очите. Въпросът остана неизречен: „Не си ли говорил с нея?“.
Той седна на дивана, вторачил поглед в пода с надеждата, че лицето му не издава бушуващите емоции. Суна стоеше в средата на стаята, притиснала Кяртан в ръцете си.
— Издирил те е и те е проследил — каза главният инспектор, насочвайки думите си към Суна.
Тя стоеше безмълвна, но шокът в очите ѝ ясно се забелязваше. Веждите ѝ се присвиха и тя отвори уста.
— Смятал е да потърси отмъщение, както подозирахме.
— Отмъщение? — попита изумена Суна.
— Смятал е, че има недовършена работа с Роберт.
Суна мълчеше с отворена уста, докато местеше поглед от главния инспектор към Роберт и отново обратно, очевидно неспособна да проговори.
— Свързано е с нападение, станало през януари преди две години. Имало е нахлуване в частен дом една сутрин, почти сигурно по погрешка, смятаме, че който е нахлул, е сбъркал къщата. Вътре е имало само една млада жена, съпругът ѝ бил на работа. Тя е била жестоко пребита, смятаме, че е била използвана бейзболна бата.
— Спомням си случая… — каза Суна. — Но… започна тя, лицето ѝ беше олицетворение на объркване.
— Тя не се възстанови от раните, почина в началото на тази година. Съпругът ѝ Емил оттогава има значителни психологически проблеми. Не е в състояние да работи и живее с родителите си. По всичко изглежда, че твърдо е бил решен да си отмъсти.
— Но какво общо има това с Роберт? — попита тя сега с рязък тон.
Кяртан нададе вик и започна да плаче.
Главният инспектор се поколеба, преди да отговори:
— По онова време той беше заподозрян. Емил знаеше това. Всъщност Роберт беше единственият ни заподозрян в разследването, но нямаше доказателства срещу него. Така че, боя се, не е точно изненада, че Емил е насочил гнева и мъката си към теб. Това е трагедия от началото до края.
Суна не каза нищо. Обърна се към прозореца и се опита да успокои Кяртан.
Главният инспектор се насочи към вратата. Роберт се изправи на крака и го последва извън стаята. На прага тихо изрече благодарностите си за положените усилия.
Главният инспектор се обърна, изгледа го студено и продължи към колата си без повече думи.
Крачките обратно към всекидневната му се сториха дълги и непосилни. Срещна нетрепващия поглед на Суна.
— Няма да се нервирам — каза тя бавно и тихо. — Не и докато Кяртан е тук. Но не мога да повярвам, че си скрил това от мен. Мога да разбера защо си го направил, но това не означава, че ще ти го простя. — Тя спря и си пое дълбоко дъх, затваряйки очи. — Но трябва да те попитам, Роберт. Ти ли нападна онази жена?
Тишината, която последва, пукаше от напрежение.
Роберт стоеше неподвижен, потта отново потече по цялото му тяло.
— Не… не… Разбира се, че не бях аз, миличка… — накрая вече заекваше, стана му ясно, че тя мигновено прозря лъжата му.
Да го вземат дяволите.
Толкова нечестно беше. Чувстваше се болен, уморен и изцеден. Само една-едничка глътка би му помогнала да мине през всичко това толкова по-лесно. Не се осмеляваше да я погледне в очите, усещаше гнева, излъчван от лицето ѝ.
— Махай се — озъби му се приглушено тя, почти задавена от сълзите си. Повтори го няколко пъти със същия тих глас. — Махай се, махай се, махай се.
Той не каза довиждане, само облече палтото и обувките си и излезе в яркия слънчев ден.
Можеше да мисли единствено как да се добере до центъра и да намери място, където да седне и да си поръча питие.
Знаеше, че ще завърши по този начин. Дълбоко се е лъгал, ако е смятал, че е възможно нещо друго. Суна беше прекалено добра за него. Трудно е за дребен престъпник да започне нов живот, всъщност почти невъзможно.