Дребен престъпник. Усмихна се вътрешно. Нападението не беше дребно провинение, но той имаше оправдание. Беше под влияние на дрогата и не беше с ума си, когато се съгласи да изпълни задачата. Трябваше да е абсолютно просто — прибира парите и използва заплахите. Нищо наистина сериозно. Без истинско насилие.
Помнеше вечерта много добре, независимо че действаше замаян от наркотиците. Беше сигурен, че момичето лъже, като каза, че не познава мъжа, за когото той събираше парите. Страшно ѝ се ядоса. Изпусна нервите си и замахна с батата. Все още виждаше израза на лицето ѝ, когато замахна: чиста изненада. Сякаш не вярваше, че той ще стигне толкова далече. И той не беше вярвал, че може да стигне толкова далече…
Чак когато главата му се проясни и схвана какво бе направил, осъзна, че трябва да престане — да потърси лечение и да каже сбогом на наркотиците.
Независимо от всичко споменът от онази нощ остана завинаги в него, държеше го буден и се връщаше при него в сънищата. Цялата тази кръв, да не говорим за ужасяващия звук от батата върху главата на момичето, когато замахна с все сила.
Разпитваха го отново и отново, но така и не събраха достатъчно доказателства, за да го заковат. Разбира се, той не призна нищо. Сякаш някаква по-висша сила го закриляше. Може би не беше справедливо да бъде наказан за нещо, за което бяха отговорни наркотиците. Като обърна нов лист в живота си, имаше чувството, че е извършил един вид покаяние, с което обещава, че това никога повече няма да се повтори. Но кошмарите не изчезнаха.
Продължи по пътя си към центъра, беше сигурен, че всичко между него и Суна е приключило. Май Емил беше успял да постигне някакво отмъщение в края на краищата.
35
Упорството ѝ най-накрая се изплати, след безкрайни опити Исрюн успя да поговори с контакта си в полицията. По това време вече бе чула, че момченцето е намерено и заподозреният е арестуван. Нямаше да е единствената с този новина в емисията довечера.
— Най-сетне — каза тя весело. — Май си бил доста зает?
— Представа нямаш дори.
— Поздравления. Страхотно е, че намерихте детето и заловихте извършителя — каза тя. — Случаят е приключен, така ли?
Тишина в телефона.
— Не съвсем — изрече той накрая.
— Какво означава това? — попита тя, усещайки как пулсът ѝ се ускорява.
— Ако ти кажа, трябва да ми обещаеш да не го използваш до утре сутринта, думичка не трябва да споменаваш дотогава. Тази вечер ще има официално изявление.
Исрюн изруга под нос, нямаше избор, трябваше да се съгласи с условието му.
— Онзи човек, Емил, живее с родителите си и претърсихме къщата. Истинската изненада се оказа в гаража — каза той и замълча, явно не беше в настроение да си каже всичко без насърчение.
— Хубаво. Там имаше ли нещо повече от кола? — попита Исрюн.
— Не. Именно колата беше интересна, особено кръвта по предния капак.
— Което значи?
— Колата, изглежда, е участвала в сблъсък или по-скоро в произшествие, от което шофьорът е избягал. Не забравяй: нито дума.
Исрюн мигновено свърза точките, но просто не можеше да повярва на извода си.
— Значи избягал от мястото… имаш предвид Снори Елертсон?
Последва дълго мълчание.
— Разпитваме Емил за станалото — каза той накрая. — Призна, че е бил той. Блъснал Снори.
— Но защо?
— Търсел отмъщение за смъртта на жена си. Според мен е смятал, че Снори е замесен по някакъв начин заедно с приятеля на момичето, чието дете беше отвлечено. Бил решен да отмъсти и на двамата.
За Исрюн не беше трудно да навърже парчетата на историята в едно цяло от малкото информация, с която разполагаше. Същият този човек — Емил — изглежда беше убил Снори и беше отвлякъл момченцето, явно действайки въз основа на предположението, че Снори и този Роберт са свързани с нападението, довело до смъртта на жена му.
Невероятно беше.
Наистина ли синът на националната легенда Елерт Снорасон беше убил хладнокръвно една млада жена? Не се съмняваше ни най-малко, че това ще бъде новината на годината.
Обществена тайна беше, че по едно време Снори имаше проблеми с алкохола, а вероятно и с дрогата, и беше близък с някои съмнителни подземни фигури. Това хвърли сянка върху работата на баща му, но Елерт някак успя да потуши потенциалната буря около действията на сина си.
А дали беше така?
Сети се как възрастният мъж внезапно се беше отказал от политиката скоро преди сформирането на правителство на националното единство, на което той най-вероятно щеше да стане премиер.
Бързо седна пред компютъра си и потърси точната дата на нападението, за да я сравни с датата на оттеглянето на Елерт от обществения живот. Търсенето ѝ показа, че изявлението на Елерт за оттеглянето му като лидер на партията по лични причини е дошло само няколко дни след нападението. Любопитно съвпадение на събитията, реши Исрюн.