„Сложил съм тук нещо малко — завършваше едно от писмата. — За да ви помогна да изкарате зимата. Ще ми ги върнеш, когато ти е възможно.“
В кутията нямаше нищо, написано от самия Мариус. Имаше много вестникарски изрезки, всичките за автомобили: реклами за коли, снимки на лимузини. Исрюн заключи, че Мариус е проявявал специален интерес към тях, но е трябвало да им се радва отдалече. Едва ли е бил в състояние да си позволи кола.
Тя се изтегна на старото си легло и затвори очи.
Тук всички проблеми на света се отдръпваха далече. Болестта ѝ не само изчезваше, но сякаш изобщо никога не бе съществувала. Бъдещето ставаше ненаписана книга с изобилие от възможности пред нея. Почувства се уютно, в безопасност и потъна в дълбок сън.
39
Ари Тор леко се измъкна от леглото, оставяйки Кристин да спи.
Беше почти полунощ, а си спомни, че е оставил телефона си на една полица долу. Въпреки че не очакваше никакви обаждания, не му се искаше да заспи, без той да е до него.
Слезе на долния етаж, като внимателно стъпи на стъпалото, което скърцаше, с надеждата, че не е събудил Кристин. Взе телефона си и с изненада видя три пропуснати повиквания от Исрюн и съобщение, което ясно обявяваше, че трябва веднага да ѝ звънне.
Обади ѝ се, макар че беше късно, вероятно беше важно.
Исрюн се събуди от спокойния си сън от звъна на телефона. Тръсна глава да се разбуди, като се надяваше Ари Тор да не разбере, че е спала.
— Здрасти, благодаря, че връщаш обаждането — каза тя, неспособна да прикрие умората в гласа си.
— Няма защо. Нещо ново?
— Напипахме следа — отвърна тя със задоволство.
— Сериозно? След новините? Заради снимката?
— Би могло да се каже. Някакъв звъннал в нюзрума, за да съобщи, че знае кой е младежът на фотографията.
— Какво? Наистина ли? — възкликна изненадан Ари Тор. — Тогава тийнейджърът от снимката е още жив? Как е името му?
— Не знам, не бях там, друг е приел разговора. Предадоха ми само съобщението. Мъжът, който звъннал, се нарича Торвалдюр. Помислих си, че е най-добре ти да говориш с него. Имаш ли подръка писалка и хартия?
— Само секунда — помоли я той и скоро беше отново с телефон, притиснат до ухото, докато Исрюн му диктуваше номера. — Благодаря ти. Ще му звънна сутринта. Сега вероятно е много късно, нали?
— Май да — отвърна тя, неспособна да прикрие сарказма в гласа си. — Кажи ми после какво е станало, нямаш представа колко съм любопитна.
— Не се тревожи. Сега сме екип. Беше фантастично да покажеш снимката в новините тази вечер. И беше страхотно, че отиде да видиш стария Никулас.
— Което ми напомня… — промърмори тя, поглеждайки към кутията на пода. — Никулас ми даде за малко кутия с документи на Мариус: вестникарски изрезки, влогови книжки, разни такива неща. Има писмо от Гудмундюр, в което предлага те двамата с Гудфина да осиновят момчето, родило се на Мариус и Йорун през 1950 година. Това така и не е станало, но Никулас, изглежда, смята, че показва добронамереността на Гудмундюр по отношение на младата двойка.
— Това е интересно — замисли се Ари Тор. — Трябва да призная, че се чудя за Гудмундюр. Описват го веднъж като добросърдечен, с желание да помага, а после като арогантен и затворен. Трудно ми е да си го представя. Изглежда е бил доста сложен характер. Или аз тълкувам сведенията грешно?
— Тези хора в Хединсфьордюр трябва да са били доста интересна група — каза Исрюн, без да отговаря на въпроса му. — Никулас каза, че Гудфина обичала нещата да стават по нейния начин, била властна по характер, дори ревнива, от типа жени, които получават това, което искат. Мариус май е бил семпла душа, лесно се водел и командвал.
— На Йорун, изглежда, не ѝ е било лесно — каза Ари Тор. — Трябвало е да се откаже от бебето си, а после да се премести на север в това самотно място. След което се залутала в зимния мрак и умряла. Хедин ми каза нещо, споменато от баща му, което би могло да се отнася за Йорун и сина ѝ.
И Ари Тор ѝ предаде смущаващата история, разказана от бащата на Хедин.
— Това е много интересно — възкликна Исрюн, когато той свърши. — Но намирам за трудно да приема, че Йорун може сама да е убила бебето си. Както и да го погледне човек обаче, за нея трябва да е било много тежко да понася гледката на сестра си с дете на ръце. Това несъмнено е засилило депресията ѝ.