Старата дама дори не мигна, а просто отстъпи настрана и го пусна да влезе.
— Един момент. Сега ще го повикам.
Бавно, но грациозно Нели тръгна към вратата, зад която Патрик видя стълба, водеща надолу. Беше чувал, че Ян живее на приземния етаж от луксозната къща, и предположи, че стълбата води натам.
— Ян, имаш посетител. От полицията.
Патрик се зачуди дали тънкият старчески гласец на Нели стига до долу, но очевидно бе така, защото по стълбите се чуха стъпки. Когато Ян дойде в антрето, двамата с майка му си размениха многозначителни погледи, после Нели кимна на Патрик и се прибра в покоите си, а Ян тръгна към Патрик с подадена за поздрав ръка и широка усмивка. Приличаше на алигатор. Усмихващ се алигатор.
— Здравейте. Патрик Хедстрьом от участъка в Танумсхеде.
— Ян Лоренц. Приятно ми е да се запознаем.
— Работя по убийството на Алекс Вийкнер и бих искал да ви задам няколко въпроса, ако нямате нищо против.
— Разбира се, че нямам. Едва ли бих могъл да ви помогна, но вие знаете най-добре.
Алигаторът отново се усмихна. Патрик направо го засърбяха ръцете да свали тази усмивка от лицето му. Нещо в нея го дразнеше ужасно.
— Нека да слезем в апартамента ми и да оставим мама на мира.
— Разбира се, няма проблем.
Цялата тази ситуация му се струваше доста странна. Първо, възрастни мъже, които продължават да живеят с майките си, обикновено имат проблем и, второ, не можеше да разбере как може Ян да се примирява с живот в тъмния приземен етаж, докато старата дама се шири тук горе, на близо двеста квадратни метра. Ян трябваше да е пълен глупак, за да не се запита дали Нилс щеше да е изритан в мазето, ако беше тук сега.
Патрик последва Ян надолу по стълбите. Бе принуден да признае, че жилището си го бива, макар и да се помещаваше на приземния етаж. Ян очевидно не бе пестил пари и залагаше изцяло на лъскаво обзавеждане, което да отговаря на стандарта му. Преобладаваха златистите орнаменти, кадифето и брокатът. Мебелите със сигурност бяха от най-скъпите марки, но красотата им се губеше в лишените от дневна светлина помещения. Вместо това създаваха атмосфера, която напомняше по-скоро за бордей. Патрик знаеше, че Ян е женен, и се чудеше дали обзавеждането е негово дело или на жена му. Съдейки по собствения си опит, би заложил на второто.
Ян го покани в малък кабинет, в който имаше само маса, компютър и диван. Седнаха в двата му края, а Патрик извади бележник от чантата си. Бе решил да изчака, преди да му съобщи за смъртта на Андерш Нилсон. Ако искаше да изкопчи някаква полезна информация от Ян Лоренц, то трябваше да подходи стратегически и да избере най-подходящия момент.
Огледа внимателно мъжа пред себе си. Той изглеждаше направо перфектно! По ризата и костюма му нямаше нито една гънка. Възелът на вратовръзката му бе идеален, а лицето — гладко избръснато. Косата му бе пригладена, без нито един стърчащ косъм, и цялото му същество излъчваше спокойствие и самоувереност. Дори прекалено спокойствие и прекалена самоувереност. Патрик знаеше от опит, че всеки разпитван от полицията човек проявява нервност, дори и да не е виновен. Подобно външно спокойствие можеше да означава единствено че мъжът срещу него се опитва да скрие нещо. Така поне разсъждаваше Патрик. И обикновено имаше право.
— Много хубав дом.
Малко учтивост никога не е излишна.
— Да, обзавеждането е дело на съпругата ми Лиса. Смятам, че се справи доста добре.
Патрик огледа малкия мрачен кабинет с мраморен под и безброй възглавници със златисти пискюли. Брилянтен пример за съчетание на лош вкус и много пари.
— Имате ли напредък по случая?
— Събрахме доста информация и имаме някои предположения.
Това не беше съвсем вярно, но Патрик искаше да го попритисне малко.
— Познавахте ли Алекс Вийкнер? Чух например, че майка ви е била в дома й след погребението.
— Не, не мога да кажа, че съм я познавал. Естествено, знаех коя е, а във Фелбака всички малко или повече се познават, но те се преместиха преди страшно много години. Поздравявахме се, ако се срещнехме на улицата, но нищо повече. Що се отнася до мама, не знам. Трябва да попитате нея.
— Едно от нещата, които излязоха наяве по време на разследването, е, че Алекс Вийкнер е имала, как да се изразя… връзка с Андерш Нилсон. Предполагам, че него познавате повече от добре.
Ян се усмихна. С кисела, снизходителна усмивка.
— Да, няма човек тук, който да не го познава. Но не му се носи добра слава. Значи двамата с Алекс са имали връзка? Ще ме извините, но ми е малко трудно да си го представя. Доста странна двойка, меко казано. Разбирам, че той е бил привлечен от нея, но умът ми не побира какво е видяла тя у него. Сигурен ли сте, че не грешите?