— Имаш ли нужда от помощ?
На Ана сигурно й беше доста трудно да носи и Ейдриън, и сака, и почти да влачи Ема, която не се откъсваше от нея.
— Не, нямам. Свикнала съм.
Ана се усмихна горчиво.
Докато тя приспиваше децата, Ерика се зае да прави кафе. Зачуди се колко ли кани бе изпила през последните часове. Стомахът й скоро щеше да започне да се бунтува. Изведнъж една мисъл я накара да застине с поредната мерителна лъжичка кафе в ръка. По дяволите. Дрехите на Патрик бяха пръснати из цялата спалня. Ана трябваше да е пълна глупачка, ако не успееше да събере две и две. Подигравателната усмивка, с която слезе надолу по стълбите, потвърди притесненията на Ерика.
— Такаа, сестричке. Май нещо криеш от мен? Кой е тайнственият господин, който не се сеща да си прибере дрехите в гардероба?
Ерика се изчерви.
— Ами, доста набързо се получи.
Чу се как заеква, а Ана се развесели още повече. Белезите на умората за миг изчезнаха от лицето й и Ерика за първи път от доста време видя сестра си такава, каквато бе преди Лукас.
— Е, та кой е той? Вместо да си мрънкаш под носа, по-добре сподели със сестра си пикантните подробности. Можеш да започнеш с името му. Познавам ли го?
— Всъщност да. Спомняш ли си Патрик Хедстрьом?
Ана нададе лек вик и се удари по коленете.
— Патрик! Естествено, че си го спомням! Той те следваше по петите като кученце с изплезен език. Значи най-накрая му даде шанс…
— Да, искам да кажа, знам, че доста си падаше по мен на младини, но очевидно не съм си давала сметка колко са силни чувствата му…
— Мили боже, трябва да си била сляпа! Та той бе влюбен до уши. Боже, колко романтично! Значи е бленувал за теб през всичките тези години, а ти най-накрая поглеждаш в дълбоките му очи и откриваш голямата любов.
Ана се хвана драматично за сърцето, а Ерика се разсмя. Именно това бе сестрата, която познаваше и обичаше.
— Е, не е точно така. Всъщност е бил женен, но жена му го е напуснала преди около година. Сега е разведен и живее в Танумсхеде.
— С какво се занимава?
— Полицай е.
— Полицай, значи. Мъж с палка, с други думи. Хм, не е зле…
Ерика почти бе забравила каква майтапчийка е сестра й и само поклати уморено глава, докато сипваше кафе в две чаши. Ана отиде до хладилника с уверени стъпки, извади млякото и сипа малко на себе си и на сестра си. Закачливата усмивка изчезна от лицето й и Ерика разбра, че моментът да й обясни внезапната си поява във Фелбака най-после е настъпил.
— Да, моята приказка свърши. Определено. Не че не го знам от доста години, но май едва сега го осъзнах истински.
Тя замълча и погледна тъжно надолу към чашата си.
— Знам, че никога не си харесвала Лукас, но аз наистина го обичах. По някакъв начин намирах рационални обяснения за побоите. След това винаги ме молеше за прошка и ме уверяваше, че ме обича. Поне в началото бе така. Успя да ми втълпи, че вината е у мен. Ако станех малко по-добра съпруга, малко по-добра любовница и малко по-добра майка, нямаше да му се налага да ме бие.
Ана отговори на безмълвните въпроси на Ерика.
— Да, да, знам колко глупаво звучи, но успявах да се самозалъгвам. Освен това беше добър баща на Ема и Ейдриън и това ми стигаше. Не исках да ги оставя без татко.
— Но нещо се случи?
Ерика помогна малко на Ана. Видя колко й е трудно да говори. Самолюбието й бе наранено, а Ана бе страшно горд човек и не обичаше да греши.
— Да, нещо се случи. Вчера отново ми се нахвърли, както обикновено. Напоследък побоите доста зачестиха. Но вчера…
Гласът й заглъхна и Ана преглътна на няколко пъти, за да сподави плача си.
— Вчера се нахвърли и върху Ема. Бе страшно бесен, тя влезе в стаята, докато ме биеше, и той не можа да се спре.
Ана отново преглътна.
— Заведохме я в спешното, където се установи, че костта й е пукната.
— Предполагам, че си подала оплакване в полицията срещу Лукас.
Ерика усети как стомахът й се сви от гняв.
— Не — промълви Ана едва доловимо, а сълзите се търкулнаха по бледите й бузи. — Не, казахме, че е паднала по стълбите.
— Мили боже, повярваха ли ви?
Ана се усмихна накриво.
— Знаеш колко очарователен може да е Лукас, когато реши. Омая и лекаря, и сестрите, и те дори взеха да му съчувстват повече, отколкото на Ема.