Патрик направи изкуствена пауза, а Ерика въздъхна театрално от другата страна на линията.
— Хм, може и да се справиш. Но те предупреждавам, че са същински диванета. Сигурен ли си, че ще издържиш на темпото, все пак не си първа младост?
— Ще се опитам. За всеки случай ще си взема лекарството за сърцето.
— В такъв случай мога да приема предложението ти. Кога да те чакам?
— Веднага. Вече съм на път към Фелбака по друг повод и току-що подминах игрището за мини голф. Така че ще се видим след около пет минути.
Когато излезе от колата, Патрик видя, че Ерика го чака на вратата. В ръцете си държеше момченце с големи бузи, което енергично махаше с ръце. Зад гърба й стоеше почти напълно скрито момиченце с гипсирана ръка, което си смучеше палеца. Все още не знаеше какъв бе поводът за неочакваното посещение на сестрата на Ерика. Но имайки предвид коментарите на приятелката му за зет й, при вида на гипсираната ръка на детето в съзнанието му се зароди неприятно подозрение. Реши да не пита, защото знаеше, че Ерика сама ще му разкаже в удобен момент.
Поздрави ги един по един. Целуна Ерика по устата, потупа Ейдриън по бузата, а накрая коленичи, за да се здрависа и със сериозната Ема. Хвана здравата й ръка и каза:
— Здравей, аз съм Патрик. А ти как се казваш?
Мина доста време, преди момиченцето да му отговори.
— Ема.
След това отново пъхна палец в устата си.
— Трябва й малко време да свикне с теб.
Ерика му даде Ейдриън и се обърна към Ема.
— Мама и леля трябва да поспят малко, така че ще се наложи Патрик да ви погледа. Имаш ли нещо против? Той е мой приятел и е много добър човек. А ако го слушаш, сигурно ще ти даде сладолед от фризера.
Ема погледна подозрително Ерика, но при мисълта за сладоледа не можа да устои и кимна сърдито.
— Ами в такъв случай ги оставям на грижите ти. След няколко часа пак ще се видим. Моля те, постарай се да ги запазиш живи и здрави, докато спя.
Ерика изчезна нагоре по стълбата, а той се обърна към Ема, в чийто поглед все още се четеше недоверие.
— Е, какво ще кажеш? Искаш ли да изиграем партия шах? Не? Ами малко сладолед за закуска? Добре звучи, нали? Окей тогава. Който стигне последен до хладилника, ще получи само морков.
Ана бавно се изтръгна от ноктите на съня. Имаше чувството, че е спала сто години, като Спящата красавица. Отвори очи и в първия миг не можа да разбере къде се намира. После обаче разпозна тапетите от детската си стая и действителността се стовари отгоре й с цялата си тежест. Бързо се изправи. Децата! В следващия миг обаче чу веселите писъци на Ема от долния етаж и си спомни, че Ерика й обеща да ги наглежда, докато тя си почива. Отново си легна и реши да полежи още няколко минути в топлото легло. Веднага щом го напуснеше, трябваше да застане лице в лице с проблемите си, затова реши да си открадне още няколко минути спокойствие.
Постепенно осъзна, че гласът, който дочува отдолу на фона на смеха на Ема и Ейдриън, не е на Ерика. За миг си помисли, че Лукас е дошъл, и кръвта й се смрази, но после реши, че Ерика по-скоро би го застреляла, отколкото да го пусне да влезе. Заподозря кой би могъл да е незнайният посетител и водена от любопитство, изприпка на пръсти на стълбищната площадка и погледна през пръчките на дървения парапет. В хола сякаш беше паднала бомба. Възглавниците на дивана, заедно с четири стола и едно одеяло, се бяха превърнали в колибка, а кубчетата на Ейдриън бяха разхвърляни по целия под. На холната маса имаше цяла планина от празни опаковки от сладолед и Ана се надяваше Патрик да е изял по-голямата част от съдържанието им. След това с въздишка осъзна, че дъщеря й едва ли щеше да хапне нещо друго на обяд или вечеря. В момента тя си играеше на конче, възседнала раменете на тъмнокос мъж с приятна външност и топли кафяви очи. Ема буквално се задъхваше от смях, а Ейдриън, който лежеше само по памперс върху одеяло на пода, бе също толкова развеселен. Патрик обаче май се забавляваше най-много от всички и в този момент завинаги спечели сърцето на Ана.
Тя се изправи и леко се прокашля, за да привлече вниманието на тримата другари.
— Мамо, виж, имам си конче.
Ема демонстрира пълната си власт над „коня“, като го дръпна силно за косата, но протестът на Патрик бе твърде нежен, за да трогне малкия диктатор.
— Ема, трябва да си внимателна с коня. Иначе може да не ти позволи да го яздиш повече.