— Мъртва е.
Ейлерт дишаше тежко, на пресекулки, а гърдите му просвирваха обезпокоително.
— Успокой се, Ейлерт. Какво се е случило?
— Лежи мъртва вътре.
Той посочи към голямата светлосиня дървена къща на самия връх на хълма, като същевременно я гледаше подканящо.
На Ерика й трябваше време да схване какво всъщност се опитват да й кажат. Но когато думите на Ейлерт най-накрая достигнаха до съзнанието й, тя бързо отвори заяждащата порта и тръгна през снега към къщата. Той бе оставил вратата отворена. Ерика прекрачи внимателно прага. Не знаеше какво точно се е случило. Поради някаква странна причина не се бе сетила да попита.
Ейлерт я последва с нежелание и посочи към банята на първия етаж. Ерика не бързаше, обърна се и погледна въпросително стария човек. Той беше блед, а гласът му трепереше.
— Там, вътре.
Ерика отдавна не бе стъпвала в тази къща, но в миналото често идваше тук и много добре знаеше къде е банята. Беше толкова студено, че отново се разтрепери въпреки топлите си дрехи. Бавно отвори вратата и влезе в банята. Не знаеше какво да очаква, разказът на Ейлерт бе прекалено оскъден. Стъписа се при вида на кръвта. Банята бе облицована с бели плочки, така че разплисканата в и около ваната кръв изпъкваше още по-силно. За миг силният контраст й се стори красив, след което осъзна, че във ваната лежи човешко същество.
Въпреки неестествените бели и сини петна по тялото Ерика веднага разпозна жертвата. Александра Вийкнер, по баща Карлгрен. Къщата беше на родителите й. Двете с Ерика бяха първи приятелки през детските си години, но оттогава сякаш бе изминал цял век. Сега жената във ваната й се струваше напълно непозната.
Очите й бяха затворени, за щастие, ала устните й бяха яркосини. Около талията й имаше тънка кора лед, която скриваше напълно долната част на тялото. Дясната й ръка, цялата на червени струйки, висеше отпусната от външната страна на ваната, а пръстите й докосваха вече съсирилата се кръв на пода. На ръба на ваната имаше бръснарско ножче. Другата ръка се виждаше от лакътя нагоре. Долната й част бе под леда. Коленете й стърчаха над замръзналата повърхност. Дългата руса коса на Алекс покриваше като ветрило единия край на ваната, но изглеждаше съвсем крехка и вкочанена от студа.
Ерика дълго я гледа. Цялата трепереше. Не само от студ, но и заради самотата, която се излъчваше от тази зловеща жива картина. Запристъпя бавно назад и излезе от банята.
Последвалите събития й бяха като в мъгла. Обади се на дежурния лекар от мобилния си телефон и заедно с Ейлерт го изчака да пристигне с линейката. Бе в състояние на шок, точно както когато й съобщиха за смъртта на родителите й. Затова си наля коняк веднага щом се прибра вкъщи. Докторът едва ли би одобрил този лек, но поне ръцете й спряха да треперят.
Видът на Алекс я върна в детството й. Преди двайсет и пет години тя беше най-добрата й приятелка и Ерика все още пазеше спомена за нея дълбоко в сърцето си въпреки всичките хора, които бяха минали през живота й оттогава. Приятелството им отлетя с детството. Животът на възрастни хора ги отдалечи една от друга. На Ерика обаче й бе трудно да приеме мисълта, че Алекс се е самоубила — единственото логично заключение, до което можеше да стигне след видяното. Александра, която познаваше, принадлежеше към кръга на най-спокойните, влюбени в живота хора. Красива, самоуверена жена с такова невероятно излъчване, че минувачите се обръщаха след нея. От клюките знаеше, че съдбата бе проявила щедрост към Александра, точно както Ерика очакваше. Имаше собствена художествена галерия в Гьотеборг, бе омъжена за хубав и преуспял мъж и живееше в подобна на вила къща на остров Серьо. Но нещо очевидно я е мъчело.
Прииска й се да разсее мрачните мисли и позвъни на сестра си.
— Спиш ли?
— Шегуваш ли се? Ейдриън ме държа будна от три през нощта, а когато най-накрая заспа в шест, бе ред на Ема да се събуди и да поиска да си играем.
— Не можеше ли Лукас да стане веднъж?
В другия край на линията настана смразяваща тишина и Ерика прехапа устни.
— Той има важна среща днес и трябва да е отпочинал. Освен това има страшно големи проблеми в работата, компанията е изправена пред критичен от стратегическа гледна точка етап.
Ана повиши глас и Ерика усети истеричните нотки в интонацията й. Лукас винаги разполагаше с прекрасно извинение и сестра й най-вероятно цитираше думите му дословно. Беше или някоя важна среща, или стресът от трудните решения, които трябвало да вземе, или просто бил останал без нерви. Както самият той казваше, никак не е лесно да си успял бизнесмен. Така че цялата отговорност за децата, за енергичната тригодишна дъщеря и четиримесечното бебе падаше върху Ана. Когато се видяха на погребението на родителите си, тя изглеждаше с минимум десет години по-възрастна от своите трийсет.